Re: Любов или Война- Предателство

[tOnNsSi]

Искам щое поне една главичка и днес те оставям на мира

[Angel]

Тес слизаше по стълбите с бърза крачка и едва не стигна до долу на кълба ,като се спъна както винаги, но този път хвана парапета и се задържа , като бавно си пое въздох и продължи да слиза по внимателно.
Тя едва не събори на земята сконфузения Роланд ,които тъкмо се приготвяше да се качи и да застане отново пред спалнята и ,като му бе наредено от Сето.
- Гос-по-жи –це ! – Къде отивате не можете да .......Излизате ! Той застане с притеснена физиономия на пътя и ,като я хвана внимателно за раменете и я задържа.
Тес го изгледа с див и напрегнат поглед ,които му беше доста познат и охранителя знаеше ,че след него следва нещо болезнено.
Тя присви очите си както шефа му правеше и изблъска ръцете му от себе си ,като изсъска с нежния си глас :
- Махай се от пътя ми идиот .........Или искаш да ти сритам задника!
Роланд ужасено махна ръцете си от нея и я проследи с поглед как блъскайки се в него изкача през входната врата без да се обръща назад.
- Явно Господина не е сгрешил ! – След среща с него е още по гневна и неконтролируема ! Каза на себе си шашнатия мъж и с бърза крачка се качи за да предопреди шефа си за своеволието на младата госпожица ,която както изглеждаше нямаше навика да се всушва в чужди правила и съвети.
Тес стискаше здраво ключовете на колата си и се насочи забързано към огромния гараж с който разполагаше имението на Пегасъс.
Тя се замисли за ментора си и за това ,колко разочарован би бил ако а види сега.
Оплашена и бягаща от Сето Кайба сякаш е самия дявол.
Но нима не беше ? Ако ада имаше крал то това несъмнено би бил Сето Кайба .
Тя фиксира мини купара си и се затича към него ,като смело минаваше покрай другите паркирани коли ,които до една бяха на Пегасъс.
‘’ Толкова много .......!’’ Помисли си Тес .
Тя сравни Пегасъс и Сето със намръщена физиономия .
Макар и да си мислеха ,че нямат нищо общо и да се мразеха ужасно много , те си приличаха поне по едно : ‘’ Глупавите им коли!’’ Каза си младата жена и нервно извъртя очи ,като продължи напред.
На Тес не и трябваха много коли и Тя не разбираше ,защо мъжете се перчат с колекциите си ........и изобщо .с всички тези прескъпи вещи .
Тя си имаше една ,която напълно удоволетворяваше желанията и , и това и стигаше ........Задоволяваше се с толкова малко , а мъжете .........а Кайба.......... искаха много........искаха всичко !
Повече от колкото една кола би могла да им предложи ........Те искаха да притежават много лъскави коли , които да събират прах в големите им луксозни гаражи и да бъдат само техни и ничии други.
Тес се досети ,че в обърканото и съзнание вече не ставаше въпрос за колите и с мрачна физиономия се качи в своята и я запали ,като потегли внимателно.
Тя излезе необезпокоявано от гаража и подкара спокойно към голямата порта на имението,която се отвори пред малката и кола.
За нейно щастие никой не се опита да я спре и Тя даде газ ,като излезе на пътя.
Тес не знаеше къде иска да иде , единственото ясно нещо в момента бе, че трябва да е някъде далеч от Сето ,който бе способен да я обърка още повече и да замъгли и без това лошата и преценка.
Обичта ,която така влудяващо изпитваше към него можеше да я унищожи отново ,ако не можеше да се откъсне на време от нея .
Въпросът ,които мъчеше Тес , бе дали изобщо иска да се откъсне от болката от любовта, която имаше и .от него , от този без когото изглежда не можеше.
Тес изведнъж реши накъде да кара , посоката на пътя и бе ясна ,сега оставаше само посака на сърцето и да се реши .........
Имаше едно място на което Тя се чувстваше сигорна и винаги ходеше ,за да проясни мислите си или за да вземе решение, което бе важно за нея .
Беше дошъл момента да спре да се заблуждава и да се изправи срещу проблемите и страховете си .
Имаше нужда да иде там ,където можеше да каже всичко от което се страхуваше на глас и подтискаше дълбоко в себе си .
Тес тъжно се усмихна и увеличи скороста ,което бе нетипично за нея ,но в този момент нямаше особенно значение.
Тя пусна радиото с надеждата ,че ще чуе някоя приятна песен ,която ще я успокои и ще отвлече вниманието и поне за момент.
За нейно голямо съжаление ,днес всичко беше срещу нея и я притискаше да вземе решение.
Песента сякаш беше написана специално за нея и Сето , тя описваше перфектно връзката им .
Тес се усмихна вяло и я усили до дупка ,като започна да си тананика.


Млъкни ,просто замълчи .......
Млъкни ,просто замълчи .......

Опитваме се да го караме полека ,но все още губим контрол.......
И се опитваме нещата да проработят ,но все още не е най – лошото!
А Аз полудявам .......... Опитвайки се да бъда твоя дама ......
Мисля ,че ще полудея !!!

Момиче ние бяхме добре ,пиехме вино и вечеряхме .......
Правехме това ,което влюбените правят – разходки по плажа и подобни неща .....
Тези неща които влюбените казват и правят.........
- Обичам те !
- И аз те обичам !
- Липсваш ми !
- А ти още повече !
Но нещо излезе извън контрол -започна да крещиш ,докато съм навън!
Въпреки ,че имах основателна причина ......
- Глупости !
И скъпа имах доказателства !
- Глупости!
Как можеш да не се довериш ,на съвместния ни живот .......
Точно за това вяртваш на лъжите ми и престани с тази лекция ........

Опитваме се да го караме полека ,но все още губим контрол.......
И се опитваме нещата да проработят ,но все още не е най – лошото!
А Аз полудявам .......... Опитвайки се да бъда твоя дама ......
Мисля ,че ще полудея !!!


Защо трябваше да е толкова бързо ?
Любовта се развива бавно ,когато е истинска !
Защо трябва да е толкова трудно ?
Защо на глупаците никога не им стига любовта ?
Опитвам се да те изслушвам ,но лудоста около нас се превърна във традиция !
Ти викаш .........Аз викам ! Твърде много болезнени викове ........
Момиче любовта ни умира !Защо не спреш да се опитваш?

Никога не съм се отказвала лесно скъпи ,но заслужавам нещо по добро....

Тес се усмихна на сладката и нереално близка до живота и песен ,която вървеше към края си .
Де да беше толкова лесно да теглиш чертата и да си тръгнеш.......тогава може би нямаше да има нещастни..........

[tOnNsSi]

Искам още

[Angel]

Сето беше повече от бесен .........Той дори не бе сигорен дали изобщо е бесен .
Всичко което чувстваше си противоречеше по влудяващ начин.
Единственото нещо , което със сигорност почувства , когато Роланд му каза ,че Тес просто си е тръгнала и то доста разтроена беше страх.
Страх от това ,че не може да бъде сигурен в нейната безопасност ...........Страх от това ,че сега не може да я защити и да бъде до нея в случай,че се нуждае от него.
Това го караше да полудява , знаейки че Кай е някъде там и е готов да направи какво ли не ,а Кира .........тази отмъстителна кучка........ просто не му се мислеше!
Сега Той караше към дома на Теа ,надявайки се, че Тес ще е при нея .
Главата му обещаваше да се пръсне от напрежение , ако нещо се случеше с тази глупачка .....Какво щеше да стане с него ?
Отново мислеше като егоист ,но не му пукаше особено .
Не искаше да си признае ,но беше обвързан с Тес по –силно отколкото си мислеше, и Тя имаше контрол над живота му.
Преди Той беше толкова силен , непоклатим стоеше над всичко и всички.
Нямаше човек на тази планета ,който да го накара да падне на колене и да се моли .
А сега бе готов да падне в краката и , и да я помоли да го пусне в живота си и да му позволи да я обича ,по своя си начин .
Сето не беше на себе си ,не можеше да разбере на какво точно бе способен за да бъде Тес добре ,Тя бе най- важната ..........Нямаше нищо и никой по важен за него в този миг.
Преди стоеше толкова високо , недостижимо високо ..........а сега се задушаваше, пропадаше от тревога за едно момиче, което го изправяше на нокти доста често.
Бе и позволил много ......още когато баща му едва не го съсипа и едва не отне живота и .
Бе я пуснал твърде далеч .......Отначало се лъжеше че я мрази , после след като я нарани се лъжеше ,че Тя никога не е значела нищо ,а сега когато не знаеше какво се случва с нея, дали е добре , дали всичко е наред ,дали е защитена , Той разбра че всичко което преди е смятал за правилно е било грешка.
Неведението го убиваше ,бавно и мъчително и съмненията ,които го измъчваха започваха да се разрастват, като неуспорими факти.
Прекалено силно се бе привързал към нея , към усмивката и ....и дори към дразнещия и характер, към избохливоста и ,и към детцката и невиност.
Беше си обещал ,че никога няма да позволи на никой да нарани нещо ценно за него.
Беше научил по трудния начин ,че света е студено и празно място ,пълно с омраза и битки в които трябва да бъдеш победител ако искаш да оцелееш.
Учейки се от жестокоста на Гозабуро едва не пропадна като него.
Тес беше неговото спасително клонче ,което бе толкова чупливо че всяко докосване беше със страх и недоверие към здравината му.
Сето сви пред блока на Теа и излезе бързо от колата ,като изтряска вратата след себе си.
Малдия мъж изкачи стъпалата до петия етаж на един дъх и се озова пред вратата на апартамента на едно от момичетата с което най –малко се понасяше.
Той направи кисела гримаса и натисна звънеца ,като реши да подходи по любезно.....поне в началото.
- Идвам де ! Извика от вътре Теа и отвори вратата със замах .
‘’ Ще ми платиш за това Тереза !’’ Помисли си гневно Сето и вдигна главата си към Теа , която го гледаше със отворена уста и объркано изражение.
- Къде е Тереза !?Процеди през зъби Той и се втренчи в учуденото момиче.
- Майната ти!!!
Сето удари с ръка по вратата преди ,Теа да я затръшне пред лицето му , и влезе вътре без да се тревожи че не е поканен..
- Ти наистина си дивак ! Извика срещу него Теа ,но се отдръпна назад ,оплашена от демоничната усмивка която се бе изписала на лицето му.
- Къде е ?!!Попита остро Той ,като хвана китките и ,и силно я стисна.
- И да ми бе казала нямаше да я издам ,копеле!Каза надмено Теа и се отблъсна от него ,като заоглежда зачервените си китки. – Дивак ! Измърмори Тя и върна погледа си на него.
- Искам да знам ,че е добре ! – Поне това ми кажи .......Той ударжа с усилие обидата ,която напираше в устата му и тихо изсъска .........Теа !
- Знаеш името ми ? - Поласкана съм! Подразни го Тя ,но когато видя че нещата са сериозни поклати глава и го бутна на вътре.
- Сядай там! Тя го блъсна на канапето ,а Той отмъстително я изгледа ,но изтърпя мълчаливо всичко за да разбере нещо повече за Тес.
- Има ли причина да не бъде добре? Попита го Теа твърдо ,като опря ръцете си на кръста и го погледна така сякаш казваше : ‘’ Внимавай какво ще отговориш!’’.
- Ясно ми е че нищо не знаеш ! – Не възнамерявам да ти се обяснявам!
Сето понечи да стане ,но Теа го спря като го натисна на канапето.
- Не ми се е обаждала ,Кайба ! – Но знам къде може да е !
Очите на младия мъж светнаха и Той я погледна настоятелно.
- Преди това обачи искам да ти кажа ,че нямаш право да я нараняваш отново!
- Ако вече не си го сторил ,разбира се !
Сето присви очите си и рязко се изправи .
- Кажи ми !
- Когато Ти ...........Господин перфектен я срина ........Тя обичаше да се усамотява на брега на морето! – Там ходеше винаги ,когато болката и ставаше перекалено мъчителна ! – Не ,че ми казваше нещо ,но Аз го усещах и затова един ден я проследих ,защото се тревожих за нея !
Теа го погледна и се изуми на болката ,която се бе изписала на лицето му .
- Какво е станало?Попита тихо момичето ,като желанието и да го нарани се бе изпарило.
- Разтроих я ! Каза Той като накара гласа си да звучи възможно най- спокойно.
Теа изсумтя и седна на един стол ,като се загледа в него мислейки си , че никога не го бе виждала да се тревожи за някой друг освен за Мокуба.
- Трябваше да се досетя ! – Какво направи? Попита го със строго изражение Тя.
- Няма значение ! Каза остро Той и тръгна към вратата .
- Хей ! – И Аз идвам ! Извика зад гърба му Теа .
- Да не си полудяла ! – Едва те изтърпях тук, а какво остава да прекарам още 15 минути с теб!.
- Майната ти !
Сето изобщо не и обърна внимание .
Той побърза да излезе от апартамента и се запъти към колата си .
Сега със цялото си сърце се надваше Тес да бъде там........

[tOnNsSi]

Искам още

[tOnNsSi]

Днес си чакам по-рано главичките

[Angel]

[quote="Angel"]Сето беше повече от бесен .........Той дори не бе сигорен дали изобщо е бесен .
Всичко което чувстваше си противоречеше по влудяващ начин.
Единственото нещо , което със сигорност почувства , когато Роланд му каза ,че Тес просто си е тръгнала и то доста разтроена беше страх.
Страх от това ,че не може да бъде сигурен в нейната безопасност ...........Страх от това ,че сега не може да я защити и да бъде до нея в случай,че се нуждае от него.
Това го караше да полудява , знаейки че Кай е някъде там и е готов да направи какво ли не ,а Кира .........тази отмъстителна кучка........ просто не му се мислеше!
Сега Той караше към дома на Теа ,надявайки се, че Тес ще е при нея .
Главата му обещаваше да се пръсне от напрежение , ако нещо се случеше с тази глупачка .....Какво щеше да стане с него ?
Отново мислеше като егоист ,но не му пукаше особено .
Не искаше да си признае ,но беше обвързан с Тес по –силно отколкото си мислеше, и Тя имаше контрол над живота му.
Преди Той беше толкова силен , непоклатим стоеше над всичко и всички.
Нямаше човек на тази планета ,който да го накара да падне на колене и да се моли .
А сега бе готов да падне в краката и , и да я помоли да го пусне в живота си и да му позволи да я обича ,по своя си начин .
Сето не беше на себе си ,не можеше да разбере на какво точно бе способен за да бъде Тес добре ,Тя бе най- важната ..........Нямаше нищо и никой по важен за него в този миг.
Преди стоеше толкова високо , недостижимо високо ..........а сега се задушаваше, пропадаше от тревога за едно момиче, което го изправяше на нокти доста често.
Бе и позволил много ......още когато баща му едва не го съсипа и едва не отне живота и .
Бе я пуснал твърде далеч .......Отначало се лъжеше че я мрази , после след като я нарани се лъжеше ,че Тя никога не е значела нищо ,а сега когато не знаеше какво се случва с нея, дали е добре , дали всичко е наред ,дали е защитена , Той разбра че всичко което преди е смятал за правилно е било грешка.
Неведението го убиваше ,бавно и мъчително и съмненията ,които го измъчваха започваха да се разрастват, като неуспорими факти.
Прекалено силно се бе привързал към нея , към усмивката и ....и дори към дразнещия и характер, към избохливоста и ,и към детцката и невиност.
Беше си обещал ,че никога няма да позволи на никой да нарани нещо ценно за него.
Беше научил по трудния начин ,че света е студено и празно място ,пълно с омраза и битки в които трябва да бъдеш победител ако искаш да оцелееш.
Учейки се от жестокоста на Гозабуро едва не пропадна като него.
Тес беше неговото спасително клонче ,което бе толкова чупливо че всяко докосване беше със страх и недоверие към здравината му.
Сето сви пред блока на Теа и излезе бързо от колата ,като изтряска вратата след себе си.
Малдия мъж изкачи стъпалата до петия етаж на един дъх и се озова пред вратата на апартамента на едно от момичетата с което най –малко се понасяше.
Той направи кисела гримаса и натисна звънеца ,като реши да подходи по любезно.....поне в началото.
- Идвам де ! Извика от вътре Теа и отвори вратата със замах .
‘’ Ще ми платиш за това Тереза !’’ Помисли си гневно Сето и вдигна главата си към Теа , която го гледаше със отворена уста и объркано изражение.
- Къде е Тереза !?Процеди през зъби Той и се втренчи в учуденото момиче.
- Майната ти!!!
Сето удари с ръка по вратата преди ,Теа да я затръшне пред лицето му , и влезе вътре без да се тревожи че не е поканен..
- Ти наистина си дивак ! Извика срещу него Теа ,но се отдръпна назад ,оплашена от демоничната усмивка която се бе изписала на лицето му.
- Къде е ?!!Попита остро Той ,като хвана китките и ,и силно я стисна.
- И да ми бе казала нямаше да я издам ,копеле!Каза надмено Теа и се отблъсна от него ,като заоглежда зачервените си китки. – Дивак ! Измърмори Тя и върна погледа си на него.
- Искам да знам ,че е добре ! – Поне това ми кажи .......Той ударжа с усилие обидата ,която напираше в устата му и тихо изсъска .........Теа !
- Знаеш името ми ? - Поласкана съм! Подразни го Тя ,но когато видя че нещата са сериозни поклати глава и го бутна на вътре.
- Сядай там! Тя го блъсна на канапето ,а Той отмъстително я изгледа ,но изтърпя мълчаливо всичко за да разбере нещо повече за Тес.
- Има ли причина да не бъде добре? Попита го Теа твърдо ,като опря ръцете си на кръста и го погледна така сякаш казваше : ‘’ Внимавай какво ще отговориш!’’.
- Ясно ми е че нищо не знаеш ! – Не възнамерявам да ти се обяснявам!
Сето понечи да стане ,но Теа го спря като го натисна на канапето.
- Не ми се е обаждала ,Кайба ! – Но знам къде може да е !
Очите на младия мъж светнаха и Той я погледна настоятелно.
- Преди това обачи искам да ти кажа ,че нямаш право да я нараняваш отново!
- Ако вече не си го сторил ,разбира се !
Сето присви очите си и рязко се изправи .
- Кажи ми !
- Когато Ти ...........Господин перфектен я срина ........Тя обичаше да се усамотява на брега на морето! – Там ходеше винаги ,когато болката и ставаше перекалено мъчителна ! – Не ,че ми казваше нещо ,но Аз го усещах и затова един ден я проследих ,защото се тревожих за нея !
Теа го погледна и се изуми на болката ,която се бе изписала на лицето му .
- Какво е станало?Попита тихо момичето ,като желанието и да го нарани се бе изпарило.
- Разтроих я ! Каза Той като накара гласа си да звучи възможно най- спокойно.
Теа изсумтя и седна на един стол ,като се загледа в него мислейки си , че никога не го бе виждала да се тревожи за някой друг освен за Мокуба.
- Трябваше да се досетя ! – Какво направи? Попита го със строго изражение Тя.
- Няма значение ! Каза остро Той и тръгна към вратата .
- Хей ! – И Аз идвам ! Извика зад гърба му Теа .
- Да не си полудяла ! – Едва те изтърпях тук, а какво остава да прекарам още 15 минути с теб!.
- Майната ти !
Сето изобщо не и обърна внимание .
Той побърза да излезе от апартамента и се запъти към колата си .
Сега със цялото си сърце се надваше Тес да бъде на плажа .........

[tOnNsSi]

тая глава я има
Искам друга

[Angel]

Тес седна на все още горещия пясък и зарови краката си с него ,като леко се усмихна на приятното усещане ,което и даваше топлината му.
В главата и църеше пълен хаулс и объркване , които бяха предизвикани от нуждата да вземе решение за живота си , което бе неизбежно.
Тя бе наясно с факта ,че отново бе пуснала на свобода любовта си към Кайба .
Беше го допуснала твърде близо до сърцето си ,по което все още лечаха белезите оставени като печат от самия него.
Той я беше белязал , и нищо и никой не бе способен да премахне печата му.
Толкова много въпроси се блъскаха безмилостно в главата и , и не и даваха покой.
Какво всъщност беше Тя за него? .......Какво изпитваше към нея? – любов или страстно желание да я има в ръцете си като ловен трофей .
Думите ‘’Обичам те!’’ все още прогаряха дупка в сърцето и .
Ако правилнотонещо бе любовта към него ,не би се чувствала толкова нещастна при изричането им .
Ако решението на всичките и проблеми се криеше в неговото , може би измислено ‘’Обичам те!’’ , Тя би се радвала да го чуе , дори да беше красива илюзия , създадена от него за да я върне обратно .
Тес затвори очи и две сълзи се отрониха и се изтърколиха по бледото и лице.
Защо беше толкова трудно да се вземата решения? Защо бе толкова трудно да обичаш ?
Момичето започна да претегля на везните всичко ‘’за’’ и ‘’ против’’ връзката им.
Лекия ветрец нежно галеше лицето и ,и си играеше с дългата и чуплива коса.
Тя погледна залязващото слънце и небето ,което бе изпъстрено с различни нюанси на розово и оранжево , които се сливаха в красива цветна феерия .
Вдиша морския въздох и се опита да се наслади на тишината и спокойствието ,които и бяха най- необходими в моменти като този.
По това време наоколо нямаше жива душа , което напълно я устройваше .
Както си стоеше ,мислейки си за всичко което се беше случило през изминалата година,Тес усети силно чувство на страх ,което премина като предупреждение през цялото и тяло.
Тя отвори рязко очи и в този момент ,нечии силни ръце я стиснаха болезнено силно и притиснаха в лицето и бяла кърпа.
Тес се опита да се пребори ,но беше безполезно , мириса на хлороформ проникна дълбоко в нея и Тя изпадна в безсъсзнание.

Кай остави тялото на бледото момиче да се отпусне в ръцете му и я погледна с горчива усмивка.
Бе чакал потаен в сенките цяла сутрин , молейки се Тя да направи грешката да излезе от добре охраненото имение.
Кай знаеше добре ,че Кайба е вътре и че едва ли ще е толкова глупав да я пусне да излезе сама, но знаеше също за лошите им отношения и продължи да се надява ,че Тес ще излезе и Той ще успее да изпълни желанието на Кира.
За негов късмет точно това се бе случило , Тес бе излетяла като стрела от огромната порта на имението.
Кай бе издебнал подходящия момент и той бе настъпил.
Той остави Тес на задната седалка със безизразно лице и празен поглед , преди да затръшне вратата се загледа в нея и несъзнателно потрепери .
Една част от него все още не искаше да наранява момичето по какъвто и да е начин ,но тъмнината в сърцето му ,която само Кира можеше да пробуди и да контролира , сякаш мечтаеше да чуе писаците и ,и да види ужасеното и лице , да се взира с умоляващ поглед в него.
Ако това щеше да направи Кира щастлива и щеше да я накара поне малко да го обича , значи всяка жертва си заслужаваше .
Кай имаше по –голяма и по- важна цел от Тес.
Той искаше Сето Кайба , и ако Тес беше невинна ,то Той съвсем не беше.
Щеше да си плати ,че отхвърли и унижи Кира ,като я накара да стане чудовище отново.
Единственото нещо което Кай се опитваше да подтисне бе истината която го удряше право в лицето ...........Кира винаги бе по силната и винаги се спряваше чудовищно.....

[tOnNsSi]

Ах този Кай,искам още

[tOnNsSi]

Да знаеш че чакам поне още една главичка

[Angel]

Сето паркира червеното си ферари на алеята пред плажа .
Мини купъра на Тес се виждаше от далеч и това му вдъхна малко надежда ,но не и спокойствие.
Виждаше колата и , и това беше добър знак , но не виждаше нея .
Излезе от колата си и тръгна с бърза уверена крачка към плажа , но още от там можеше да види че няма никой.
Сърцето му започна да бие по –бързо и по- бързо , а дъхът му идваше не тласъци, сякаш нещо го бе хванало за гърлото с огромна сила и не му позволяваше да диша.
- Тес ! Извика с твърд глас мъжът , но не получи никакъв отговор.
Вълните идваха плавно към брега и се връщаха обратно , чайките кражаха наоколо като издаваха дразнещи звуци, а от Тес нямаше и следа .
- По дяволите ! – Тес ! Извика още веднъж Той ,а отчаянието ясно пролича в гласа му , нещо му подсказваше че и този път няма да получи отговор.
Сето бавно започна да осъзнава това от което най –много се страхуваше .
Нямаше я ! И най –лошото бе ,че за пътви път си нямаше представа какво да направи.
Не бе възможно да е отишла някаде понеже колата и стоеше изоставена на алеята.
Стомаха му се преобърна , нещо по сериозно се бе случило .......
Той се върна до колата и извади припряно мобилния си телефон , струваше си поне да опита , възможно бе да си е в къщи ............
Сето набра номера на Роланд и зачака да чуе гласа му от другата страна на линията.
- Да сър! Почти веднага беше извикал Роланд.
- Там ли е Тес? Изръмжа Сето на притеснения си служител.
- Гос-пожи-цата .........Не сър ......
Сето едва сдържа яросния си вик , болката и гнева започнаха да го заслепяват.
Бе му пределно ясно ,какво беше станало .........Толкова ясно ,че сега само стискаше гневно ръцете си в юмруци и се опитваше да се успокои.
- Господине ! – Сър ? Там ли сте?
- Веднага предопреди Мокуба да не излиза от имението .......Не му казвай нищо ! – Достатъчно е да знае ,че Аз така съм преценил!
- Да сър! Каза покорно Роланд.
- Също така ........Искам адреса на Кай Сато ! Каза Сето и Роланд безпогрешно улови страховития гняв ,които личеше в всяка дума на шефа му.
- Да сър! – Ще имате ли нужда .........
- Ако има нещо ще те потърся ..........Намери адреса ! – Ще ти се обадя след 10 минути!
- Ще бъде изпълнено Господин Кайба !.
Очите на Сето бяха потъмнели от гняв и страх .
- Ако нещо ти се случи Тес !!!! – Няма да го позволя ......никога ! – Кай ......Идвам за теб! Изсъска Сето и удари с ръка стъклото на колата си ,което се струши на парчета.
Той не обърбна никакво внимание на кървящата си ръка и бързо влезе в колата ,като даде газ и изчезна в ноща ,която беше една от най – студените в Домино.......

Тес отвори бавно очите си и първото нещо което усети бе железните вериги с които бяха вързани ръцете и .
Остра болка прониза цялото и тяло ,когато се размърда .
Тя вдигна поглед нагоре и видя ,че железните окови бяха разранили нежната и кожа , понеже Тя бе вързана така ,че ръцете и да поемат тежеста на тялото .
Болката не беше нищо в сравнение със страхът ,които Тес изпита когато осъзна какво се бе случило.
Тя уплашено се заоглежда наоколо.
Нямаше светлина, беше тъмно , студено и влажно.......Тес можеше да долови движението в стаята вероятно на някой плъх ,които търсеше храна .
Беше тихо ,единствено нещо което се чуваше беше учестеното и дишане ,придружено от бързото биене на сърцето и .
Тя се опита да се опре на крака си ,защото болката в ръцете и ставаше непоносима , беше и доста трудно понеже краката и отказваха да и се подчинят , но накрая успя и облекчи поне едно от страданията си.
- Има ли някой ? Попита едва едва Тес ,като се опита да говори по –силно. – Защо съм тук? – Какво искаш ?
Тишина .........Сякаш беше луда и си говореше сама , страхът започна да сковава всеки сантиметър от тялото и .
Около нея имаше само непрогледен мрак и ужасна болка , сълзи започнаха да се стичат по измъченото и лице .
‘’ Стрхах ме е !! – Много ме е страх!’’ Шептеше подсъзнанието на Тес ,но Тя се опита да се държи ,защото знаеше че ако се предаде сега ,този които я бе хванал , по неразбираеми за нея причини щеше да я измъчва още повече и това щеше да му достави удоволствие.
Изведнъж Тес чу ,скърцаща врата ,която се отвори плавно .
Лъч светлина нахлу ,но бързо изчезна така както се бе появил.
Тес усети чуждото присъствие , и се прокле на ум че бе започнала да вика.
- Кой си ти ? Попита Тя ,като се изненада колко спокойно звучеше гласа и.
Очите и отличиха един мъжки силует ,който мълчаливо се взираше в нея , сякаш я изучаваше като невиждана досега животинка.
- Попитах те нещо ? Извика нервно Тя ,като забрави за спокойствието си .
Мъжа бавно тръгна към нея , и цялото и тяло се напрегна от ужас.
‘’ Боже помогни ми !’’ Помисли си Тес и се опита да се отдръпне ,когато мъжът застана до нея .
Тя не можеше да види лицето му ,но усети ръката му ,която обхвана кръста и ,и я задържа изправена като отключи веригите и я пусна да се строполи на мръсния под.
- По дяволите ! Извика от болка Тес .
Схванатото и измъчено тяло се противопоставяше на свободата ,болеше я ужасно понеже бе стояла доста дълго така и сега не можеше да мръдне.
- Какво искаш от мен ? Изплака Тес и не можа да сдържи сълзите от болка ,унижение и страх ,които напираха в сините и очи . – Какво съм ти направила?
Мъжа се стегна и се наведе ,като нежно я вдигна от земята и и помогна да се изправи.
Тес не разбираше ,защо я отвлича .......след това я заключва като животно ,а после е внимателен и дори нежен като се опитва да и помогне.
- Съжалявам.........Прошепна мъжа с дълбок и чувствен глас.
Тес изтръпна ......За един миг всичко се срина и цялата картинка се подреди пред очите и .
- Кай ?!!! Извика Тя и залитна ,като отново щеше да се свлече ако силната му ръка не я бе хванала и спасила от още едно болезнено падане.
- Кира не е тук ..........И реших ,че мога ........Той замълча и докосна влажното и от сълзи лице ...............Съжалявам ! – Ти не трябва да си тук ! – Тук трябва да е само онова копеле ! – Сето Кайба .......Ще го пратя в ада ! –Кълна се ! Извика яросно Кай и без да иска стисна кръста и , но Тя не показа че я е забуляло.
Сърцето и щеше да се пръсне от страх ,когато чу името на Сето.
Какво възнамеряваха да правят тези ..........’’ хора’’ ,ако можеха да се нарекът така.
- Убий ме Кай ,но не го докосвай ! Извика Тес и се освободи с погнуса от ръката му.
В очите му пламна гняв и Той яростно я блъсна на земята ,като я притисна с тялото си .
- Значи си готова да умреш за него! – За този ,който те предаде! Извика в лицето и Той и се отпусна върху нея .
Тес беше смазана от тежаста и ужаса ,които изпитваше в момента .
Кай се беше побъркал , а Кира .........Тес се страхуваше дори и да си помисли.
- Обичам го ! Каза Тес в лицето му и го погледна с насълзени очи.
- Глупава кучка ! Извика Кай стана от нея и я издърпа за косата.
Тес изпита невероятна болка ,но не издаде и звук , само стисна зъби и затвори очи .
- Не заслужаваш да те съжалявам ! – И двамата заслужавате да умрете !
Той я блъсна на земята и Тя се свлече с болезнен писак ,които не можа да спре.
Тялото и беше измръзнало и схванато всяко по рязко движение и причиняваше адска болка .
Кай не обърна внимание и излезе от марачната стая ,като завъртя ключа и остави Тес сама...............

[tOnNsSi]

Няма да се примиря ,още още

[tOnNsSi]

днес ни пусни още моля те

[tOnNsSi]

Моля те пусни колкото може по-скоро главичката Извинчвай че те притискам

[Angel]

Сето застана пред вратата на Кай с гневно изражение и готовност да направи ,каквото и да е за да стигне до Тес, и да я измъкне от кошмара в който със сигорност се намираше.
Мисълта ,че Тя се намира в ръцете на тази откачалка и че сигорно е оплашена и дори наранена ,го караше да се побърква от болка и страх .
Искаше му се да бди над нея винаги ,дори и Тя да не го иска край себе си .
Тялото на Сето несъзнателно се напрегна ,когато ръката му натисна желязната дръжка на вратата , която го делеше от този който бе готов да убие.
Той бавно я отвори и предпазливо влезе вътре.
Беше тъмно ,но това не му попречи да разпознае силуета на стоящата на един стол жена, която се взираше в него и спокойно си дръпна от догарящата си цигара.
Сето не можа да скрие изненадата си , вместо Кай пред него с нагла усмивка стоеше Кира.
Кайба не бе очаквал да я види и това леко го обърка и повлия на увереността му.
Струваше му се ,че Тя очакваше появата му и изобщо не изглеждаше изненадана.
- Заповядай, Сето ! –Моля настанявай се ! Каза иронично Кира , като загаси цигарата , която държеше и върна предизвикателния си поглед на него.
Сето бързо си върна увереността и тръгна към нея с бавна крачка ,като от всяка негова стъпка лъхаше трудно прикрит гняв ,който не убягна на Кира.
Той се спря до нея с безизразно лице , но Тя можеше да усети всяка емоция ,която Сето упорито се опитваше да скрие.
- Закъсня !Проговори Тя ,като се облегна на зад и вдигна зелените си очи към него.
- Закъснях!?! Попита раздразнено Сето и сбръчи вежди .
- Точно така ! – Очаквах да дойдеш тук ,но не и да се забавиш толкова ! Кира нацупи усни и го погледна още по –предизвикатено . –Беше ми скучно .....Доста! Тя прокара езика си бавно по долната си усна и леко се усмихна на погледа му пълен с омраза .
- Искам да знам къде е Тес ! Изсъска с неприкрит гняв сето . – Умръзна ми от глупавите ти игрички!
- Чудя се ,Сето .......от кога започна да се интересуваш от съдбата на курвите си!
Гняв обзе цялото му тяло и премина през него като гореща вълна ,Сето отказа да мисли трезво . Той хвана карсивата руса коса на Кира и я издърпа рязко от стола.
Идеше му да я удоши .....Да я убие ,нея и противния и брат ........Единственното нещо ,което го спираше беше Тес ! Дори да не беше до него му пречеше да извърши каквато и да е глупост.
Кира се засмя нагло ,като не обърна внимание на острата болка ,която и причиняваше ръката му.
Кира лиуваше и се радваше на всеки миг в който може да гледа от близо пълните му с омраза сини очи.Харесваше и ,че може да го изкара извън кожата му ,макар и чрез глупавата му изгора.
- Не бъди толкова груб Сето ! Прошепна му тихо и нежо Тя в отговор на на презрението ,което струеше от него.
- Къде е Тя , Кира .........Няма да те питам отново!
- Дали в този момент брат ми е мил с Тес ,колкото си Тис мен?
Само при мисълта стомаха на Сето се преобърна ,Кира доста умело го предизвикваше ,но явно не бе чувала поговорката ,че не е хубаво да си играеш с огъня.
Той я блъсна към стената и с едно бързо движение хвана ,и стисна врата и ,като не и остави почти никакъв въздох.
- Чуй ме добре откачена кучке .......Ако само косъм падне от главата на Тес ,ще те накарам да се влачиш в краката ми и да ме молиш да те убия .
Нито един мускол по лицето му не трепваше и то не издаваше ,каквато и да е емоция.
Той изрече всичко с плашещо спокойствие , като от думите му лъхаше неприкрита заплаха , която Той ясно показа ,че може да изпълни без каквито и да е угризения .
Щом ставаше въпрос за Тес или Мокуба ,Сето Кайба ставаше повече от безплощаден .
- Пус- ни – ме ! Едва извика Кира , а самодоволната и нагла усмивка бе изтрита от лицето и. – Ако не ме пус-неш ......Няма да я видиш ,кълна се !Тя хвана ръцете му ,които все още я стискаха и се опита да се освободи , но единственото което постигна бе злата усмивка ,която се бе появила на усните му.
Кира се страхуваше от това ,че вече не може да предвижда реакциите му.
Младата жена предпочиташе гнева на Сето ,пред студената пресметливост ,която излъчваше лицето му в момента.
Сякаш бе разбрал плана и да го предизвика и да го направи по –лесна мишена и сега контраатакуваше.
Поне когато бе гневен ,ставаше предвидим и Тя можеше да разбере влиянието на думите си върху него, а по този начин би манипулирала ситуацията по –лесно.
Сега обаче ,когато от непробиваемото му лице я гледаха студените му беземоционални очи , Тя не можеше да си достави удоволствие от безсилната му ярост ,защото Той отказваше да я покаже .
Сето бе разбрал , че целта и е да го накара да се ядоса и така да допусне грешка..
Това че показа емоциите си бе слабост ,всяка емоция бе слабост, особено тази ,която си показал на врага си и Той спокойно може да я използва срещу теб.
Кайба знаеше ,че всяка грешка се заплаща скъпо ,а живота на Тес бе безценен за него и от сега нямаше да го излага на опасност.
Той пусна врата на Кира и я остави да се свлече на пода без да я поглежда повече.
Кира прочисти гърлото си и стана от пода ,като спокойно каза на Сето :
- Трябва да дойдеш с мен ,Сето! – Ако .....разбира се я искаш! Тя се усмихна нагло и го погледна с зелените си очи . –Не обещавам ,че няма да има жертви!
- Заплашваш ли ме Кира ? Попита я Сето все така спокоен.
- Да те заплашвам ? Попита саркастично Кира и постави театрално нежната си ръка пред устата си ,уж за да спре напиращия в нея смях.
- Не ,Сето! – Не те заплашвам ....Просто ти правя услуга ,като те предопреждавам заради общото ни минало! – Не съм ли страхотна бивша !
Той не обърна внимание на наглоста и ,и само студено и каза :
- Тръгвай !
Кира се усмихна и тръгна напред ,като вече предвкусваше насладаа от победата си.
Нещо важно ,което щеше да забрави премина през ума и , и Тя се закова.
- Махни предавателя ,който е закъчен на шлифера ти и би помогнал на сладкия ти малък брат да те открие!
Сето махна предавателя от яката си ,като не отделяше студените си очи от нея .
- Смачкай го ! Изкомандва го Тя ,а Той без никаква емоция направи това което му бе казано.
- Добро момче ! Нагло прошепна Кира и се запъти към вратата .

[tOnNsSi]

Искам още

[Angel]

Мокуба бе поканил Виктория на вечеря в имението с надеждата ,че Сето ще присъства и най –после ще се запознае с годеницата му.
Мокуба не бе предопредил брат си ,защото се надяваше нещата да станат по непринудено и без много подготовки и излишен шум.
Разбира се изпита голямо разочарование ,когато разбра че брат му не се беше прибрал.
‘’ Сигорно е още в Кайба Корп ,Вики ! – Ще се наложи да отложим ,за друг път!’’Беше обяснил на годеницата си Мокуба.
Момичето от своя страна изпита облекчение ,понеже на Сето Кайба му се носеше славата на достааааа труден човек ,а това да си годеница на брат му и Той да те хареса бе нещо трудно и доста недостижимо.
Вътрешно Вики се зарадва ,че срещата им се отлага за друг пагубен ден и реши да се наслади на вечерта в компанията на Мокуба и на милия иконом Роджър.
Роджър много харесваше Виктория ,понежи и личеше че обича Мокуба и е наистина мило и чистосърдечно момиче.
Разбира се никой не можеше да измести Тереза от сърцето му ,Тя беше нещо по различно ,но Вики бързо го спечели с непринуденото си държание и невиното си излъчване.
Тя не беше красавица като Тес ,но бе изключително чаровна .
Вики имаше големи лешникови очи и дълга тъмнокестенява коса , бе доста слабичка и Мокуба постояно я тъпчеше с какво ли не .
Целия и чар се криеше в лъчезарната и усмивка ,която огряваше което и да е помещение. Тя бе идеална за Мокуба и Той я обичаше от цялата си душа.
Мокуба и Вики вече вечеряха ,когато в трапезарията нахлу зачервилият се от бързане Роланд.
Роджър ,който стоеше изправен до масата и се наслаждаваше на влюбените сърдито го изгледа ,но преди да успее да го скастри Мокуба му попречи ,като разтревожено се обърна към престъпващия от крак на крак мъж.
-Какво е станало Роланд ! – Защо нахлуваш така ?
Господине .....започна запъхтяно мъжът .........Слава на Бога ,че сте тук!
Мокуба неразбиращо го погледна и с нетърпелив жест го подкани да продължи.

- Идвам по заповед на Господин Кайба !
- Сето?!! Възкликна Мокуба ,като започна все повече да се обърква.
- Господина заповяда да ви предам по възможност да не напускате имението, или ако го напускатате да е само с ухрана !
Мокуба рязко се изправи ,а в очите му напрегнатия иконом Роджър прочете страх и тревога.
- По какви причини ! Попита развълнувано Мокуба ,като не отделяше очите си от шашналия се при този въпрос Роланд.
- Причини ......забърбори Роланд глупаво ,като се почеса по главата и започна да увърта ...- Ам .....Нали го знаете ! – Никой не може да каже ,защо птави това или онова , или защо казва това или онова ...........Аз .....
Младия мъж изръмжа раздразнено и Роланд спря да говори ,като сведе глава и зяпна виновно подът.
- Става дума за брат ми! – За ....твърдоглавия ми брат !Ядосано промърмори Мокуба ,като поклати глава . – Каквото и да ти е забранил да ми кажеш , защото знам че е така ,знай че ако си замълчиш ще хвърля вината върху теб ако нещо лошо му се случи!
- Сър ......Аз ...заекна притеснено Роланд ,който се намираше между чука и наковалнята и не знаеше какво да направи.
- Знам ,че Сето предпочита да се справя сам , но няма да рискувам живота му ,заради глупавото му его!
Думите на Мокуба звучаха решително и Роджър само заклати одобрително глава ,като също погледна настоятелно започения Роланд.
- Всичко е заради приятелката на Господин Кайба ! Започна Роланд ,като се предаде на натиска от страна на Мокуба и Роджър.
- Тес !?Измърмори объркано Мокуба и сбръчи чело , мъчейки се да вникне в думите на Роланд.
- Да ! Въздъхна малко по- спокоен Роланд. – Тя е изчезнала сър!
Роджър и Мокуба пребледняха при тези думи на Роланд.
Вики ги погледна объркано и въпреки ,че не познаваше тази Тес и барата на Мокуба , в доброто и сърце се зароди тревога и за двамата.
- Отвлечена !Извика Роланд ,като не можа да скрие страха ,който се изписа на лицето му.
- В нищо не съм съвсем сигорен !- Знаете добре ,че Господин Кайба ,не е от хората които обичат да дават обяснения. – Знам единствено и само адреса ,които поиска да му намеря и това ,което пожела да ви предам Сър!
Роджър внимателно изслуша застиналия до вратата мъж ,и се отпусна на един от столовете , прелкалено разтърсен за да поиска разрешение.
Според него съдбата си играеше с живота на тези две деца ,като постояно ги измъчваше.
Не им бе достатъчна болката ,зародила се между тях ,а сега и някакви незнайни врагове и какви ли не грозящи ги опасности.
Стария иконом ги обичаше и двамата ,така както баща обича децата си и не можеше да понесе мисълта ,че нещо може да им се случи.
Още първият път , с онзи проклетник Гозабуро ,когато Сето И Тес едва не изгубиха живота си ,още тогава Роджър се бе зарекъл ,че ще им помага и ще ги пази от каквото и да е .
Но уви , не бе успял да ги опази от болакта ,която сами си причиниха , а сега не можеше да им помогне срещу непознатия враг ,който очевидно искаше нещо от тях.
‘’Това глупаво момче!’’ помисли си ядосано икономът. – ‘’Защо винаги трябва да се опитва да бъде независим и самостоятелен! – Толкова ли му е трудно да ни се довери! –Защо трябва да се опитва да се изправя срещу проблемите си сам , когато има хора ,които го обичат и винаги биха му помогна ли!!?’’

Мокуба заговори със сериозен глас и изтръгна Роджър от мислите му за Сето.

- Чиий адрес е поискал?
- На някой си Кай Сато !Отговори покорно Роланд и изведнъж се сети за информацията ,която шефа му бе поискал преди дни ,за същия човек.
- Кай Сато?!!Попита Мокуба нервно ,като скръсти ръцете си пред гърдите ,като правеше Сето.
- Да Сър! –Господина поиска информация за него преди няколко дни!
При този неочакван отговор Мокуба завъртя ядосано очи и се заразхожда напред назад .
Той щеше да се пръсне от тревога и гняв ,които в момнта бе насочил срещу брат си.
Сето спря да му споделя ,вече не му казваше подчти нищо.
Мокуба обаче помнеше ,как когато бяха деца нещата между тях стояха по различен начин.
Тогава Сето споделяше с Мокуба , казваше му всичко за мечтите и желанията си ,за радостите и мъките си ,които споделяха като братя.
Когато обаче Гозабуро ги осинови ,всичко корено се промени.
Гозабуро превърна Сето в една добре програмирана машина за пари, лишена от емоции и сърце и тогава Той спря да споделя с брат си , и спря да се отпуска пред него, Мокуба разбираше че Сето не трябва да се отпуска пред другите и да показва слабост пред тях ,но пред него............
Разбира се Мокуба знаеше ,че Сето го обича както Той обичаше него , но нуждата на Сето винаги да е единак и сам да се справя бе някак непреодолима бариера.
Мокуба познаваше добре по- големия си брат на който винаги се бе възхищавал.
Той никога не би рискувал живота му и заради това бе накарал Роланд да си мълчи.
Нещата бяха сериозни, или може бе Сето бе решил ,че не си заслужава да се шуми и ще се справи и сам .......Мокуба искаше ,но не можеше да си отговори.
Успокояваше го единствено ,че брат му винаги си изготвяше префектен план и винаги си оставяше вратичка за обратно връщане.
Мокуба погледна решително към Роланд и заповеднически му каза :
- Утиваме в Кайба Корп и то веднга ! – Искам да ми предоставиш цялата информация за този Кай Сато ! Сигорем съм ,че Сето носи предавателя и лесно ще го намерим където и да се намира ! – Брат ми винаги се е измъквал!
Тези така уверени думи на Мокуба накараха Роджър да се поуспокои и да се отпусне малко ,а Вики изпита гордост и уважение към прекрасния си годеник.
Мокуба я погледна и мило и се усмихна ,като се приближи до нея и погали нежното и лице.
- Трябва да тръгвам съкровище , но ти не се тревожи! – Сигорен съм ,че всичко ще бъде наред!
Вики му даде една от лъчезарните си усмивки и невинно го целуна по –усните ,като след секунда игриво се отдръпна .
- Разбира се ,че ще бъде ! – Вярвам в теб !
Мокуба и се усмихна още веднъж ,целуна челото и ,и тръгна към компанията за да разбере ,каква е връзката между Кай Сато, брат му и Тес..............


Беше три часът през ноща ,когато телефонът в спалнята на Май и Джоуи безмилостно извъня.
Оглушителния звук огласи малката спалня и Май раздразнено отвори очи.
- Джоуи! Промърмори Тя и сръга все още спящият си съпруг.
- ЪМММ! Измрънка Той и пак захърка.
- Ставай Уилър ! Извика до ухото му Тя и отново се отпусна назад ,когато Той подскочи.
- Какво ..........Къде ?
- Вдигни телефона ........започна прозявайки се Май .........И кажи ,че ни няма !
Джоуи се захили и сънено потърка очите си.
- Нали, като вдигна ще разберат ,че сме тук! – Много си съобразителна сутрин! Подразни я Той и нежно я придърпа към себе си ,като я дари със силна целувка.
- Ох .....замърмори малдата жена ....... –Спи ми се Уилър ! – Ти се закле ,в добро и зло ,болест и здарве и докато телефона ни раздели!
- В добро и зло ........пиян съм бил ,защото няма спомен! Пошегува се Джоуи и в отговор получи силно сръгване в ребрата.
- Ох ....ох ! Добре де ,добре ! Измънка победен Джоуи и се пресегна през вече задрямалото момиче ,като взе все още звънящия телефон и го вдигна със смръщена физиономия.

- Кой си ти и знаеш ли колко е часът! Замърмори Джоуи в слушалката и продължи да се мръщи.

- Извинявай Джоуи! Прозвуча измъчения глас на Теа от другата страна на линията.

- А-а-а ! Ти ли си Теа ! Лицето на Джоуи се разведри и Той весело започна:

- Как си ? – Случило си се е нещо?

- Добре съм ,но това не е важно ! Трябва да говоря с .....

- Май ли търсиш?- Няма нужда от намеци ще ти я дам ! – Мен ,никой не ме зачиота !Каза сърдито Джоуи и се намръщи.

- Ох ,,,,,Джоуи ......Опита се да го успокои Теа ,но чу сънения глас на Май в слушалката:

- Теа да не си полудяла ! – 3:00 момиче !

- Май ......Има нещо важно ,но не се паникьосвай ....става ли ? Несигорно попита Теа и зачака отговора на Май.

Май помълча малко и след секуна с заговори с равен глас:
-Какво е станало?

Джоуи видя ,че изражението на Май се смени и застана загрижено зад нея ,като обхвана рамената и с ръце и нежно и успокояващо я целуна по бузата.

- Ами .......Тес не се е прибрала в имението! – Гледах си Аз повторенията на сапунките ,когато ми хрумна да проверя и се оказа ,че не се е прибрала !
Май се засмя нервно и стисна телефона несъзнателно.
- Ох ....! – Ти пък Теа ! – Сигорно е с някой красавец ,а ти си седнала да я мислиш!
- Едва ли е това .........заговори с треперещ глас Теа .......Кайба идва да търси у нас ,разтроил я глупакът му с глупак , но по всичко личеше че си няма на идеа къде може да е отишла!
- Сигорно е разтроена и се е усъмотила някъде ! Опита се да си обясни всичко Май ,но паниката в нея започна да нараства.
- Това не е в стила на Тес ! – Много съм притеснена Май! – Познаваш Тес има табелка :’’Ако си откачен ела !’’ ! – Трябвац да говорим с Кайба на всяка цена ,може би е .........с него сега ! –Сещаш се ! Теа нервно се засмя ,но изобщо не и бе до смях в момента.
Най – добрата и приятелка липсваше и Тя бе толкова разтревожена ,че не знаеше какво да предприеме.

- Тес ,решено е с Джоуи идваме у вас! – Всички знаем ,че Тес си е пате и като нищо да има неприятности! –Но ако Кайба и е напраил нещо ........Ще му сритам наглия задник!
Гласът на Май бе уверен и пълен със спокойствие ,затова Теа също се поуспокои и каза на приятелката си преди да затвори:
- Ще ви чакам Май .........Дано да не греша ,но имам лошо предчувствие!

[tOnNsSi]

Ох спря на най-интересното,Искам още

[Angel]

За сега няма да мога да пиша ,понеже съм доста заета
Надявам се скоро да намеря свободно време и да продължа.

[tOnNsSi]

Моля те пусни малко продължение,само пусни моля те

[tOnNsSi]

Много те моля пусни още,няма значение дали ще къса главичка,само драсни нещо,плийс

[Angel]

Мокуба стоеше в кабинета на Сето с мрачна физиономия .
Всичките му надежди се бяха крепили на предавателя ,които брат му трябваше да носи.
Сега обаче след като разбра ,че предавателя няма как да му помогне ,понеже самооверения му брат го бе свалил , младежа си нямаше и на идеа какво да предприеме.
Без предавателя Сето нямаше как да бъде засечен и местоположението му оставаше загатка .
Мокуба се чувстваше безсилен да помогне на по –големия си брат ,които може би точно сега имаше нужда от него.
Сето винаги се грижеше за по- малкия си брат и никога не допускаше нещо лошо да му се случи.
Още от деца двете момчета се бяха научили да си пазят гърба и винаги да се подкрепят за каквото и да е .
Мокуба винаги бе по –слабия от двамата , и винаги имаше нужда от защита в лицето на Сето.
Но нещата бяха толкова различни сега когато беше сам и всичко беше в ръцете му ,когато всяко решение което щеше да вземе можеше да се окаже съдбоносно.
Мокуба бе достатъчно голям за да се справи, но въпреки това се чувстваше ужасно слаб и несигурен.
Той се видя като предишното малко уплашено момче ,което търси ръката на големия си брат молейки го да не го пуска никога.
Мокуба добре знаеше ,че този ако обърка нещо брат му няма да е до него за да му подаде ръка и да поправи грешката му .
Той подозираше,че някой се е домогнал до Тес - единственото слабо място на влиятелния му брат и сега живота и на двамата със сигорност бе изложен на риск.
Това често взе да се случва , заради компанията и власта ,която Сето държеше в ръцете си и не смяташе да предаде на друг.
‘’ Докато стоя тук .......Ти сигорно се нуждаеш от помощ , Сето! Помисли си момчето и сви ръцете си в юмруци. ‘’ – Не се тревожи братле ,Аз никога няма да те изоставя и няма да се откажа ,дори да изглежда невъзможно!’’
На вратата на кабинета се почука и Роланд влезе забързано ,като се спря пред бюрото на замисления Мокуба.

- Нося информацията ,която поискахте Сър! Каза Роланд ,като постави една жълтеникава папка пред него.
- Благодаря ти, Роланд. Въздъхна Мокуба . – Надявам се това да ми помогне да ги открия ,и да разбера какво всъщност е станало!
Той взе папката в ръце и нетърпеливо я разтвори ,като внимателно зачете събраната инфомация за непознатия му до този момент , Кай Сато.
Роланд стоеше със отпуснати до тялото ръце и в очакване следеше за реакцията на младежа срещу себе си.
Мокуба вдигна поглед към Роланд с непроницаемо изръжение , като остави папката на страни и попита :
- Помниш ли адреса ,който Сето поиска !
Да ,Сър!Отговори Роланд изваждайки малко бяло листче от вътрешния джоб на сакото си и го подаде сковано на стоящия в очакване младеж.
Мокуба погледна написаното на листчето и отново се обърна към стегнатия мъж.
- Изпрати някой на адреса ,за да видим какво можем да научим !
- Както наредите Сър!Отговори покорно Роланд ,изненадан от силата и решителността с която говореше младежа.
След като остана сам ,Мокуба започна да разсъждава над това колко малко познава брат си.
На практика Той не знаеше много нито за неговата работо ,нито за действията му , нито за личния му живот.
Бяха се отдалечили един от друг , след появата на Гозабуро в живота им нищо не бе същото.
Мокуба започна да отваря едно по едно чекмеджетата на бюрото на брат си ,с надеждата да открие нещо ,което би му помогнало.
През ръцете му минаха всякакви счетоводни документи ,проекти над които Сето работеше ...Изобщо всичко което човек можеше да си представи ,но нищо от това което Мокуба се надяваше да намери.
Мокуба провери всеки файл в компютъра на Сето ,но резултата бе същия ......Нищо.....


Юги с мъка изкачи стълбите до апартамента на Теа , застана пред вратата и натисна звънеца.
След секунди вратата се отвори и момичето се показа от вътре.
- Здравей ....... Прошепна тихо Тя и му се усмихна вяло.
- Здравей ,Теа ......! – Ам.. ...Радвам се ,че ми се обади! Каза младия мъж и се опита да гледа навсякъде другаде ,но не и в нея.
- Влизай ! Подкани го Тя .
Юги неуверено влезе в малкият апартамент и последва Теа в кухнята.
Напоследък се чувстваше доста страно ,когато бе край нея ,струваше му се че я вижда за първи път ,а се познаваха от години.
Не можеше да си обясни ,защо му ставаше толкова горещо и защо дланите му се потяха ,като на хлапак в нейно присъствие.
Тялото му реагираше ужасно страно всеки път когато неволно се докосваха, но Той упорито отказваше да си признае че си пада по нея.
- Настанявай се . – Май и Джоуи ще дойдат след малко ,но нали ги знаеш какви са бавни .......Теа се опита да направи гласа си да звучи по- весел и спокоен ,но изглежда не и се отдаваше ,защото Юги я гледаше загрижено и веднага започна да я кара да поседне .
Теа му бе отказала ,но стомаха и се бе свил на кълбо и на моменти се чувстваше така все едно всеки миг ще се стропули на пода.
- Искаш ли нещо? Започна припряно Тя . – Кафе ,чай ........
- Кафе !!! – Определено!
Теа му намигна и се зае да приготвя кафето .
Сега като се замисли първият човек на който се обади бе Юги.
Той винаги бе способен да я разведри и да я накара да се усмихне ,а точно сега Тя се нуждаеше именно от това.
- Знаеш ли нещо ново за Тес? Попита загрижено Юги ,като се опита да спре да мисли за това ,колко красива е Теа.
Движенията на Теа мигновено се сковаха и Тя тъжно му отговори:
-Нищо........Освен това ,че не се е прибрала ! – Аз .....Знам ,че съм много параноична и че изправям всички на нокти , но Тес ........Теа замълча за миг и шумно си пое въздох и продължи ..- Знаеш , Юги ......Сега Тя е жена с власт и пари в комбинация с Кайба се превръща в желана мишена ! – Освен това държанието на Кайба .......Той бе разтревожен , усетих го въпреки че Той умее да се прикрива !
Юги я изслуша внимателно и също доста се разтревожи.
‘’-Щом Кайба е бил разтревожен и е позволил на Теа да долови това .........
-Той е очаквал нещо да се случи ...... Знаел е че има ,защо да се тревожи!’’ Помисли си Юги ,но не сподели това с Теа ,а просто се опита да я успокои.
- Не се тревожи Теа ! Заговори нежно младия мъж и тръгна към нея.- Нека дойдат Май и Джоуи и ще обсъдим какво да правим !
Юги я прегърна и нежно замилва косата и , като и прошепна :
- Всичко ще бъде наред ! – Обещавам ти .............
Теа се отпусна в ръцете му и сълзите и започнаха да мокрят сивия му пуловер.
- Много ме е страх за нея ! – Тя не заслужава каквото и да е страдание ! Захлипа Теа и се притисна още по –силно в Юги.
- Знам ,Теа ............Знам .
На вратата се позвъни и Теа смутено се отдръпна от Юги и изтри сълзите от лицето си.
- Е .......Пристигнаха .Тихо каза момичето и леко се изчерви ,като осъзна че с Юги са прекалено близо.
- Дааам .....! Захили се Той и глупаво се почеса по главата.
Теа му се усмихна и побърза да отвори вратата където със сънливи физиономии стояха Май и Джоуи.
- Влизайте ! Покани ги Тя ,като потърси очите на Май в които се четеше същата тревога ,която се четеше и в нейните.
Двете жени тръгнаха забързано към кухнята оставяйки Джоуи да се влачи след тях.
Те влязоха мълчаливо в кухнята ,а Джоуи се провикна зад тях:
- Кафеееееееее! – Много , ама много ми е нужно !- Теа размърдай се !
Двете ядосани от заповетта му жени се обърнаха рязко към него и го изгледаха гневно .
Джоуи поуплашен от това да не получи в замяна едно добре скроено женско отмъщение, глупаво вдигна ръце и промърмори :
- Когато желаеш де ......Когато ти е удобно!
Юги сложи ръка пред устата си и се захили на глупавата физиономия която беше направил приятеля му.
- Млъквай ! Изсъска Джоуи и го сръга да му направи място на дивана.
Теа се зае да удоволетвори желанието на ‘’ Негово величество’’, а Май се опря на плота на мивката и заби поглед в стената.
Всички мълчаха както никога до сега , никой не смееше да наруши така спокойното и безпроблемно мълчание .
Теа направи кафето и го сервира в бели порцеланови чаши на сини цветя , като се усмихна топло на Юги и изгледа укорително Джоуи.
- Какво ?Измърмори Той и се нацупи ,когато всички на масата се обърнаха към него със ясна закана.
Джоуи сви рамене и отпи от горещата течност , като затвори очи и и позволи да го успокои и събуди до колкото бе възможно.
Какво ще правим? Заговори изведнъж Май ,като накара всички да я погледнат. – какъв е плана ?
- План ? Попита Юги ,като погледна объркано Джоуи които се задави с кафето.
- Нали имаме такъв ? Попита леко раздразнено малдата жена . – Няма да оставя Тес .........
- Дори не знаем дали наистина се намира в някаква опасност! Прекъсна я Юги и веднага отнесе гневния поглед на Теа.
- Разбира се че е! Тропна по масата Тя .- Не разбрахте ли това което ви казах? – Кайба я търсеше , Юги ти по – добре от нас знаеш че не е от хората ,които изпитват загриженост ,но кълна се че именно това бе изписано на лицето му!
Теа си пое шумно въздох и продилжи да говори по –меко .- Тес би се обадила ,,,,Не е безотговорна ,познавам я .

- Просто не се е прибрала ,Теа ! Започна внимателно Джоуи.- Може би надутия пуяк я е намерил и сега е някъде с него!
Отново настана мълчание и всички се замислиха над логичното предположение на иначе достааа русия мъж.
- Да му се обадим ! Каза решително Теа и сложи край на каквито и да е размисли и идеи.
- Да направим .....Какво ? Отчаяно извика Джоуи.- Ехооооо! Това е Сето Кйба !- Вярвате ли ,че ще ви обърне някаво внимание!
- Ще му се наложи!Каза Май ,като гневно присви очи и продилжи .- Ако не иска ще му сритам богаташкия задник !
Теа се усмихна и с блеснали очи погледна Юги.
- По дяволите! Имам номера ! Каза Юги и с въздишка извади мобилния си ,като набра номера и зачака .
Всички го гледаха в очакване , но Той рязко затвори телефона и ги погледна вече видимо напрегнат.
- Не отговаря !
Теа скочи от стола си и се заразхожда напрегнато из кухнята,като едва сдържаше сълзите си.
- Може би ......Опита се да ги успокои Джоуи ,но Май го прекъсна.
- Станало е нещо ! – Едва ли Господин работохолик някога изключва телефона си!
Юги не знаеше какво да каже , вече всичко му се виждаше страно и опасно.
Не можеше вече да се заблуждава ,нещо се беше случило.
Теа спря да ходи насам - натам и погледна решително Юги с неприсъща за нея твърдост.
- Звъни на Мокуба! – Ако знае нещо ще ни каже!
Юги набра бързо номера и зачака.


- Да !
Юги чу неестествено грубия глас на младежа от среща.
Той винаги бе жизнерадостен и мил за разлика от Кайба , а сега звучеше досущ като него.
- Здравеш Мокуба !- Аз съм Юги.
- Юги! Гласът на младежа омекна и Той заговори с обичайната си топлота.
- Какво има Юги?
- Ще ти задам един обикновен въпрос ,Мокуба и моля те отговори ми без да криеш нищо.......
- Отвлечена е Юги! Отговори младежа без да дочака въпроса.- Тя и Сето все още не знам къде са !
Юги замълча за секунда и всички в стаята се напрегнаха.
- Как ? – Защо? Заговори отново Юги.
- Всичко ,което за сега знам е че е повече от възможно в дъното на всичко да е някой си Кай Сато.- Брат е на едно бивше гадже на брат ми .......Кира ? Ако не се лъжа ! – Нямам представа какво точно се е случлио между тях тримата ,но ще да е било нещо голямо!
- Кай Сато ........Това е момчето с което ходеше Тес! Почти извика Юги, а знаещите истината Май иТеа пребледняха и се спогледаха уплашено.
- Излизала?
- Да точно така ......после се стана едно сбиване в клуба на брат ти....Така де те се сбиха !
- Сбиване? Мокуба повтаряше като папагал всичко което Юги му казваше и започваше все повече да се учудва.
- Да .....Имам чувството ,че Кай и Кира са заедно! Каза Юги прозрял тънката нишка ,която Кира красиво бе изплела около всички.
- Искаш да кажеш ,че работят в екип!
- Да .....Тя първо ходеше с мен ! – След това успя да раздели брат ти и Тес ....
- Защото Той е идиот ! Провикна се Джоуи.
- После изведнъж се появява Кай ,като спаситекна лотка!Допълни шашнато Мокуба.
- Какво ще правим? Попита Юги и погледна притихналата на един стол Теа ,която гледаше притеснено.
- За сега не можем да направим много .....! Разбира се вярвай ми ,че всички звена във компанията са задействани и няма да ни отнеме много да ги намерим!- Не се тревожете щом Сето е с Тес всичко ще бъде наред!
- Мокуба .....
- Ще ви държа в течение ! Отговори на полузададения му въпрос Мокуба.
- Благодаря ти ! Каза Юги и затвори ,като се зае да разказва всичко на разтревожените си приятели.
А Май и Теа също имаха какво да споделят.

[tOnNsSi]

Искам още

[Angel]

Тес се бе свила в ъгъла на тъмното помещение в което се намираше.
Беше и толкова студено ,че отвреме на време зъбите и започваха да тракат.
Единственото нещо ,което се опитваше да прави е да мисли , за да не полудее.
Колкото и да се напрягаше обаче не можеше да си обясни ситуацията в която се намираше в момента.
Мрака бе навсякъде около нея , нямаше дори процепче през което да минава светлина ,а Тес се чувстваше така сякаш е изложена пред хиляди втренчени в нея очи ,които я гледаха злобно от сенките и се смееха на слабоста и .
Тя ясно можеше да долови движение някъде пред себе си .
Можеше да чуе мишките ,които понякога минаваха на сантиметри от нея.
За нейна изненада в този момент това не я ужасяваше, младата жена знаеше ,че има нещо истински страшно отвъд мрака ,отвъд навярно заключената врата.
Нещо ,което се бе добрало до нея и Тя не знаеше как точно да приеме факта ,че може да умре от ръката му .
Като се замислеше изглеждаше особено неизбежно да се изправи отново в лице със смъртта.
Сякаш наистина бе белязана за неприятности ,както твърдеше Сето.
Не го правеше нарочно и се опитваше да ги избягва , но те винаги се връщаха обратно при нея ,сякаш притежаваше някаква притегателна сила или нещо подобно.
И все пак, този път беше толкова по-различен от останалите , когато собствения и баща се опита да я убие и да убие мъжа които обичаше , Тя го мразеше и всичките и инстинкти бяха насочени срещу това да се пребори не просто с полуделия си баща ,а с един хладнокръвен убиец.
Тя бе усетила омразата просмукана в тялото му ,бе видяла кървавия му свиреп поглед и бе сигорна ,че Той е чудовище , което цапаше ръцете си с кръв без да се замисли.
Но Кай .......Той не беше като баща и .
Цяла нощ бе спала спокойно в ръцете му ,в ръцете на един убиец.........Възможно ли бе?
През онази нощ Тя не усети пламтящия за кръв поглед , не усети безмилостна жестокост , не усети нищо което можеше да я отблъсне.
Тес не можеше да отрече обаче ,че когато видя Сето и Кай да се бият на пода в клуба , очите на Кай бяха добили свирепия кървав блясък на баща и.
Той излъчваше онази злоба и всепоглъщащ гняв и желание ,които може да има само един убиец.
‘’ Защо Кай ?’’ Помисли си Тес и сви измръзналите си ръце в юмруци.
Страха ,които понякога изпитваше към него и се опитваше да заглуши сега и се виждаше напълно оправдан ,но въпреки това..........
- Не може да си такъв ........Сигорна съм .....Аз щях да знам! Прошепна тихо Тес ,а сълзите и започнаха да се стичат по бледото и лице.
Тя опря глава на стената и бавно затвори очи .
- Трябва да се стегнеш Тес! – Изправи се !Изкомандва се младата жена и бавно се изправи влагайки целия инат на които бе способна в момента.
Тес пренебрегна острата болка ,която се разнесе по цялото и тяло и се опита да се съсредоточи за да събере възможно най –много информация за мястото на което бе пленица.
Тя напрегна всичките си сетива ,като започна да следи за всеки шум ,които можеше да и подскаже нещо повече.
Беше толкова тихо ,че единственото нещо ,което можеше да чуе бе забързаните удари на сърцето си и тежкото си дишане.
Нищо друго , нито един отличителен звук освен този който мишките издаваха или предизвикваха с постояното си шаване.
Въздоха беше застоял и влажен , но Тес почти бе привикнала , всичко което се опитваше да направи за да си помогне бе напълно безполезно, Тя бе напълно безполезна или поне така се чувстваше в момента.
Младата жена отново се свлече на пода и прибра краката си до корема ,мислейки си за кошмара който я гледаше от всякъде.
Нямаше какво друго да направи освен да потъне в мисли, това изглежда умееше най- добре.
‘’ Кай брат на Кира , а са толкова различни !’’ Помисли си Тес и това незнайно защо и донесе ублекчение.
Бяха различни ,но младата жена не можеше да си обясни ,защо Кай бе направил нещо толкова ужасно като отвличане ,а може би и .......убйство.
Тес не можеше да спре да се пита дали и Тя ще свърши като Крис Аната, и дали негов убиец бе Кай.
Изведнъж нещо ужасяващо мина през ума и ,по страшно от това място и от всичко което Тя знаеше ,че може да загуби.
‘’ Сето .......Боже мой ! – Той няма да ме остави .........никога!-Кай и Сето ......!’’
Тес изтръпна , вече не и пукаше че може да умре , Те несъмнено щяха да се избият ,а Кира едва ли щеше да ги спре..
Важното бе този който обичаше да живее.Тя бе напълно готова да жертва живота си за този на Сето ,макар че Той я бе наранил жестоко.Нямаше нищо по силно от любовта на която бе способна .
Мисълта ,че Кай може да отнеме живота на Сето я караше да умира .
Сякаш някой изтръгваше сърцето и отново и отново и го разрязваше на малки парчета...........
Мислите и бяха прекъснати от отварящата се врата.
Тес вдигна глава ,като насочи погледа си в посока на шума .
По цялото и тяло премина ледена тръпка ,когато разпозна неподвижния силует на Кай.
Младата жена несъзнателно се сви още повече ,но не отмести сините си очи него.
Той бавно затвори вратата и тръгна към свилото се момиче ,като междувременно пусна осветлението.
Младата жена светкавично затвори очи и извъртя главата си настрани ,защото неочакваната светлина заслепи привикналите и към тъмното очи.
Стомаха и се бе свил на топка ,а дишането и се учести ,когато усети топлата рика на Кай да докосва челото и с необяснима нежност.
Тес бавно отвори очите си и срешна непроницаемия му поглед ,които я накара да потрепери.
Младата жена гневно отблъсна ръката му от лицето си и стисна зъби в опит да обуздае порива да го цапардоса.
Лека усмивка се изписа на лицето на Кай , смелоста на Тес го изненада.
Тя видимо се страхуваше ,но въпреки това бе достатъчно смела да му се противопостави.
- Добре...........Каза Той ,като невъзмотимо дръпна едно малко дървено столче и седна срещу нея.
Сега Тес можеше да огледа цялото помещение ,което до преди минути бе забулено в тъмнина.
Мястото на което се намираше бе мазе.
Някога белите стени бяха зацапани ,а в ъглите им имаше мухъл причинен от високата влажност.
До стената ,която беше точно срещу Тес бяха наредени около десетина запечатани кашона,а един голям плъх бързо премина през тях ,като се скри от погледа на изуменото момиче.
Нямаше прозорци,от които да влиза светлина и свеж въздох, мястото бе подтискащо досущ като тъмница.
Тес несъзнателно вдигна поглед към висящата от тавана лампа от която идваше все още мъчителната за очите и светлина.
В този момент Кай безмълвно в наблюдаваше и изучаваше нежното и лице ,което бе изпитал нужда да види.
Не му се искаше да държи Тес тук ,не искаше също да я връзва за онези вериги ,но покажеше ли слабост към нея Кира щеше да бъде безмилостна.
Тес бе толкова различна от Кира , всичко което казваше или правеше идваше от сърцето и .
Никога не се опитваше да се преструва или да манипулира , камо ли да лъже.
Може би точно заради това онзи идиот Сето Кайба я бе харесал , може би заради непорочноста и я харесваше и Той самия.
Защото бе различна , истинска и непринудена .
Сякаш можеш с един поглед да отгатнеш какво си мисли ,а всъшност да не можеш да научиш с векове.
‘’- Няма да и позволя да ме разсейва! – Само ти Сето Кайба , само ти долно копеле си виновен за всичко и разбира се ще си платиш!’’
Кай грубо хвърли към Тес одеалото ,което държеше и стана да си върви.
Той имаше чувството ,че ако остане още малко ще направи някоя глупост.
Невиноста и го привличаше като магнит , и му действаше ужасно възбуждащо.
Можеше да си представи на какви неща може да я научи и какво можеше да прави с нея и най вече с тялото и, такива каквито високия и морал не би издържал.
Глупачката не осъзнаваше ,колко привлекателна бе за него ,а мисълта че може да я вземе ако реши го правеше още по опасен.
Кай бе накрачки от вратата ,когато чу треперещия и глас да казва смело:
- Не знаех ,че си лакей на Кира!- Добре ли и служиш?
‘’ Какво правиш по дяволите ! – Знаеш ли ,как се въздържам ,а сега ме спираш и ядосваш! ‘’ Помисли си гневно Кай и рязко се обърна с лице към вече изправилото се момиче.
- Какво те интересува?Изсъска Той и направи няколко крачки към нея ,но не се доближи прекалено.
Тес не бе наясно с това ,което правеше , знаеше че си търси белята ,но искаше отговори именно от него и именно сега.
- Ако не си забелязал ,аз съм тук и не знам какво ще правиш с мен! – Затова доста ме интересува! Каза смоуверено младата жена и го погледна с изкрящи от гняв очи.
‘’ –Много неща мога да направя с теб ,своенравна госпожичке!’’Помисли си Кай и демонично се усмихна.
Поразен от самоувереното и поведение и начина по които беше сложила ръце на кръста си, начина по който го предизвикваше ......Нямаше какво друго да направи освен да се засмее.
Бе толкова променлива ,до преди минути беше като оплашено зайче ,а сега безтрашно се изправяше срещу него.
Той нагло плъзна поглед по цялото и тяло ,беше несравнима гледка.
Тес го изгледа с пълен със сладко възмощение поглед а бузите и се оцветиха в червено.
Кай направи още няколко крачки към нея ,мислейки си че Тя се се одръпне , но не позна Тес не мръдна от мястото си.
Той застана на сантиметър от лицето и започа да я преценява.
- Дръзка си........Накрая каза Той и обхвана кръста и с ръце ,като я предърпа към себе си.
Тялото на Тес се скова и страха ,които се опитваше да подтисне я завладя отново.
Този мъж .......в него имаше толкова добро ,колото и зло и Тес не бе сигорна кое ще надделее.
- Пусни ме ! Рязко извика Тя и яростно го блъсна .
Кай се засмя на безполезните и опити да го отблъсне.
Тес не бе чувала такъв смях, толкова тъжен и всъщото време ужасяващ.
Сякаш беше нещо средно между ревът на ранено животно и яростта на самия дявол.
- Страх ли те е ? Прошепна в ухото и Той и леко се усмихна ,когато намери пулса и с усни и видя колко е ускорен.
- Не !
- Лъжеш .......Не си добра , няма смисъл !
- Да не би да ми четеш мислите ,че да знаеш какво си мисля! Заяде де Тя ,като се опита да не му показва ужаса ,които гореше в очите и .
- Не е необходимо ,Тес ! – Чета по треперещото ти тяло ,и по думкащото в гърдите ти сърце . Каза спокойно Той ,знаейки че я е оставил без думи.
- Това не си ти ! Прошепна едва –едва Тес и стисна очите си ,за да спре напиращите сълзи.
Той я извъртя с гръб към себе си ,като изви грубо едната и ръка и така я накара да се облегне на рамото му.
- Откаде знаеш !Изсъска с ухото и Той и леко се засмя ,когато усети как тялото и потръпна от оплаха.
- Усетих го .......Аз знам ,че не си убиец ,че не си наранил никого , никого Кай!
Тес едва дишаше ,но вярваше във всяка дума , която произнасяше и Кай бе наясно с това.
Той вдиша аромата на нежната и кожа и плъзна усни по врата и като пренебрегна протестите на цялото и тяло.
- Нека ти разкажа за себе си, сладко наивно момиченце!Гласът му бе груб ,като никога до сега ,а за Тес в този миг Той не бе по различен от хишник хванал жертвата си.
- Кира е не само моя сестра ,но и любовница! Прошепна в ухото и Той и я притисна още по силно до себе си.
При тези думи Тес се отпусна за момент ,поразена от отвращението ,което изпита към Кай.
Той разбра реакцията и ,и усети същото това отвращение ,което и Той изпитваше към себе си.
Това бе самата истина и това порцеланово момиче ,идващо от страната на приказките свършващи винаги със щастлив край , трябваше да я узнае.
‘’ Да видим ,колко добър ще ти изглеждам след това!’’
Той я блъсна на земята и я притисна с тялото грубо с тялото си.
Тес искаше да бяга ,да бяга бързо и никога да не поглежда назад.
Искаше да го спре ,да му извика да престане , че е уплашена , че я боли и се страхува но не можеше да каже и думичка.
- Знаеш ли как го направихме Тес? – Тя бе на 16 ,а аз достатъчно голям за да знам че е нередно! И знаеш ли не ми пукаше , защото я исках и я обичах!
- Не ! Пусни ме .....
- Все още я обичам Тес и съм готов да те убия ,когато ми заповяда! А онзи за когото ти си готова да направиш същото ,ще убия с най –голямо удоволствие!
- Не! Не ! Не ! Изспищя силно Тес и започна диво да се мята и да го блъска.,като не спираше да плаче.- Не ......Чуваш ли !!!Безпомощно викаше момичето, Той закова ръцете и от двете страни на главата и , изаговори заплашително тихо.
- Защо искаш Той да живее?
- По същата причина по –която ,ти искаш да живее Киа!!Отвърна му Тя и се загледа в очите му .
В тях се четеше омраза ,болка и страх .
Този път Тес не се оплаши ,прииска и се да го успокои да му каже ,че всичко е наред ,но Той не и даде тази възможност.
- Нищо не знаеш! Извика в лицето и и стана от нея ,като изхвърча през вратата затръшвайки я след себе си.
Тес се сви на кълбо и започна да плаче още по неудържимо.
Бе ужасена ,предадена и омърсена от чужда гнусна и зловеща истина.
- И въпреки това .......изкрещя момичето ......Ти не си този за когото искаш да те мисля! – Ти не си убиец Кай Сато ! – Знам ,че го знаеш и ще го докажеш! – Вярвам ти!
Кай чу думите и и се свлече бавно в коридора на къщата в която се намираха.
Той облегна глава на стената и затвори очите си като промълви:
- Защо си толкова наивна ,защо не искаш да ........кай не продължи нямаше нужда омагьосания кръг в който бе пленик скоро щеше да се затвории Кира отново щеше да е победител.........

[Sponsored content]