My fic:Destroying Tomorrow[YGO]

[Psycho.Dreamer]

Име:Аими
Години:16 почти 17
Коса:Руса,до кръста
Очи:Зелени
История:
Когато още е била малка родителите й са починали и тя е живяла със леля си във....Токио.
До началното у-ще тя не е имала мн приятели.Повечето деца я избягвали,защото мислели,че е странна.Но това не я притеснявало.Тя се е била затворила в себе си заради инцидента на майка си и баща си,на който тя самата станала свидетлка.
Buuuut....във по-горните класове малко по малко започнала да общува все повече и повече със останалите момичета,но дори и външо да не го показвала,тя все още скърбяла за родителите си.
Също така обичала да рисува и да пее.Затова се включила в училищният оркестър,/very lame -.-‘/а по късно и във рок бандата,в която била вокалистка.
Yeah....всичко било идеално,дори толкова идеално,че дори дразнещо.
Скоро леля и починала и тя решила да се премести в Домино,за да може да забрави всичко,което се бе случило.

---1 Week Later---

“Ооо...просто идеално!”простнах на новото легло на,което щях да спя до края на...или да кажем докъто не си купя ново.Току що се бях нанесла в новият си апартамен,които купих с завещаните ми от леля пари.Но това не беше единствената новост в живота ми.Вече живеех в друг град-Домино.Когато минавах през улиците с едно такси наето от гарата всичко изглеждаше доста скучно...точно както и преди.Не очаквах нищо да се промени освен местонахождението ми,Но дълбоко/наистина много на дълбоко/знаех,че нещо ще се случи...но нямах и на на представа какво точно....И дали ще е добро или зло.
Не знаех защо...или по-точно какво предизвикваше това чувство във мен.Но просто знаех,че трябваше да дойда в Домино.
Но както и да е....утре ще разопаковам багажа си,а за сега просто ще се опита да поспя.

***Сън****

“Ела при мен,мила моя...”
Пясъчните дюни на Египед се издигаха навсякъде до където ти стигаше поглед.
Гласът продължаваше да шепне тези думи отново...и отново.
“Кой...Къде си?”Аими питаше оглеждайки се наоколо,но единственото нещо,което виждаше беше как лекият вятър леко повдигаше най-горните песъчинки от повърхноста на земята.
“Тук съм,миля моя Аими”изведнъж зад нея се появи мъж.Лицето му бе покрито с наметало,но това не и попречи да види красивите му лилави очи.Те бяха дълбоки,толкова дълбоки,че човек можеше да се изгуби в тях.Но не и момичето зад което стоеше.Тя беше виждала тези очи и преди.Всяка нощ.
Тези очи я преследваха от 12-сет годишна.Всяка нощ.този мъжки глас я викаше....но никога преди той не бе заставал толкова близо.Русокоската усещаше топлият му дъх плъзгащ се по лицето и.
“Ела при мен...”той започваше да избледнява и бавно да се слива със заобикалещата ги среда.


Край на съня


Момичето протегна ръката си,но всичко което успя да хване беше въздуха над леглото си.
Тя се огледа и осъзна,че това е било само и единствено сън./well…we’ll see >)/
“По-добре да го забравя...”Аими потърка сънено очи и се запъти към новатя си баня.
Влезе под душа.
.....................................
След половин час киснене под водата тя най-накрая се реши да излезе.
Взе една голяма хавлия и я уви около мокрото си тяло.Застана пред изпотеното огледало и се огледа в него.Всичко всяка нощ сънуваше...те я гледаха отразени във стъклото.Тя инстинктивно се обърна,но зад нея нямаше никой.После пак погледна към огледалото,но тях вече ги нямаше.
Момичето леко разстръска глава.
“Maaan….тези сънища не ме оставят намира.”
Тя измармори така тихо,че само тя можеше да се чуе.После излезе от банята и се облече,а после си направи закуска.След като най-накрая се наяде тя погледна към кашоните,които бяха оставени до вратата и си спомни колко много работа има за вършене.
...............
“All done…”
след часове подреждане на старите и вещи-някои няобходими,някои не-тя седна на мекото легло и погледна часовника.Беше 4 часа.
“все още имам малко време да се поразходя наоколо и да си купя нова...-УНИФОРМА!!!”
Точно така.Тя беше забравила факта,че все още е ученичка.А на следващият ден беше на училище!
Набързо награби якето и ключовете си и се затича към вратата.
“Wait a minute…o.0?Къде са ми парите”
Точно на прага се спря и осъзна,че е забравила парите си.Веднага изприпка като малко зайче към мястото където ги държеше и без да се бави излезе навън и заключи вратата на апартамента си.

.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-.-
След около половин час в търсене на униформата от черно-бялата снимка изпрате от новото ми училище...най-накрая попаднах на точната дрха.
След като я видях просто не издържах и долната челюс на устата ми падна.
“И те очакват да новя т-т-ТОВА?!?”направо се шашнах.
Горната част състояща се от риза и сако беше във розово.Цветът,който най-много ненавиждам.
А поличката беше толкова къса,че направо се почудих как не им се вижда бельото на момичетата.
Но какво да се прави...бях принудена да купя тъпата униформа....DAMN IT!!!
......................................
Вървях към къщи опитвайки се да си спомня от къде точно бях минала.Вече беше се стъмнило и всико изглеждаше доста...различно.
Реших да мина от една доста затънтена уличка,знаейки,че не е много безопастно,но все пак тръгнах.
Тогава зад мен се появи един полу пиян мъж.
“Точно на време скъпа!*хлъц*Доста добре ще си поиграем*хлъц*Обещавам ти”каза той.
“Аз не мисля така”Обърнах се съвсем пренебрежително и продължих,забравейки факта,че той беше поне сто пъти по-силен от мен....и най-важното беше пиян!
След няколко крачки усетих как някой стисна ръката ми в областа на лакътя.
Опитах се да се овсвободя,но той беше прекалено силен.Блъсна ме в стената и вдигна с едната си ръка ръцете ми над главата,а с свободната започна бавно да повдига тениската ми.
Изведнъж силна светлина дойде изотзат него.Тя беше прекалено силна и аз затворих очите си.
В следващия момента бях свободна и паднах на колене,а пиянит мъж беше се строполил пред мен и не обелваше дума.Изглеждаше в безсъзнание.
“Добре ли си....скъпа моя?”

____________________________________________________________________
Well...приемам всякакви критики,препоръки и дрън-дрън - схванахте картинката (:
Не се чудете за 1вото лице,а после 3то лице-сменят се гледните точки (:
Надявам се да ви хареса,а по нататък ще пусна и останалите глави,ако искате де (:

[Gray Witch]

Не съм голям фен на Юго, но щях да си го премълча, стига фикът да беше добре написан. Само дето не е. За да не изписвам романи, за по-лесно ще изтъкна нещата, които най-много ми се набиха на очи. Правописни грешки - не са малко [нещо, което ме ковна - ЕгипеД Оо], пунктуацията я нацелваш горе-долу, пълен и непълен член обаче нещо ги е отнямало. Стил... Ми стил за мен няма, доста повърхностно написано ми се струва. А и английските фразички like " Damn it", " Wait a minute", "All done", " We'll see" and etc. хич не са на място. Клиширана идея като цяло, с една дума не ми хареса. Съветът ми към теб е или да зарежеш цялата работа с писането, или да се ошлайфаш и чак тогава да показваш пред публика ;) Не се обиждай само, ти си поиска критика. Ако пуснеш още глави ще те проверя за прогрес.

[Psycho.Dreamer]

Всъщност те са написани още няколко глави...и според мое лапешко наблюдение няма нищо по особено ^^'
За пунктоация...ще гледам да внимавам повече в час по БГ и да не зяпам момчетата през прозореца
За правописа ^^' - няй-вероятно повечето грешки са от невнимание,защото тва съм го писала през ноща и мн ми се спеше.
Ще погледна останалите глави и ще се опитам да ги вкарам малко в ред.
И все пак мерси.Ти си единственият човек,който ми каза всичките грешки (:

[Sponsored content]