ПЕТНАЙСЕТ ГОДИШНА БЕЛЯ ..........

[Angel]

Кара Пегасъс стоеше пред огромното огледало в стаята си, като се оглеждаше установявайки, че е както винаги изглежда перфектно.
Слава Богу, имаше убиствени крака, макар и на 15, а късата бяла рокличка ги откриваше просто перфектно. ( роклята - http://www.promgirl.com/shop/dresses/viewitem-PD246030),
Кара я беше пожелала отдавна, а понеже баща й никога не и отказваше нищо, не бе трудно да го накара да й я купи, въпреки че му се бе видяла доста предизвикателна.
Все пак Кара бе едва на 15, години които изобщо не личаха от начина и на обличане, поведение и говорене.
Тя бе момиче, което се бе родило богато, без никакви проблеми и затруднения.
Никога не и се бе налагало да се бори или най- малкото да се потруди за нещо.
Момчетата я харесваха, защото беше красавица, умееща всяка от тънкостите на играта наречена флирт.
Кара се усмихна още по доволно, като си помисли за предстоящето празненство в чест на нейните 15 години и за хората, които щяха да говорят само за нея и за това, колко прекрасна и несравнима е всъщност, на фона на крехките си години.
Но какво знаеха те.........
Та тя бе обиграна актриса, винаги знаеше какво да каже и как да се усмихне, за да те накра да я харесаш и да говориш непрестано за нея.
Медно русата й коса, падаше на красиви къдрици, около ангелското й лице, което изглеждаше точно като произведение на изкуството.
Тъмнозелените й очи, светеха развълнувано, а съблазнително червените й устни, бяха свити в невина усмивка.
Някой почука на врата и я накара да се обърне и да му даде позволение да влезе в стаята й, чийто интериор се състоеше от огромно розово легло във формата на сърце и купища бляскави възглавнички, както и от всякакви други излищни глезотии, които принцесата на татко обичаше.
- Влез ! - Нежният и глас прозвуча весело и безгрижно, а очите и заискряха когато от врата се подаде баща й , самият Максимилиян Пегасъс, който туко що бе получил страхотни новини, относно конкурента си, когото мразеше и възнамеряваше да потопи.
- Татко ! - Възкликна тя и се хвърли на врата му, като се засмя звънко, когато той я завъртя, сякаш беше дете и нежно целуна леко зачервените и бузи.
- Как живее небето без теб сега ? - Запита я той, като я погледна любящо поставяйки ръце на крехките й рамене.
- Сигорно му е доста трудно ! - Самоуверено заяви Тя и целуна баща си, който беше най- лесният човек за маниполации от нейна страна.
- Готова ли си ........ - Нежно промълви Максимилиян, като погали копринено гладката й кожа.
- Винаги !
- Това е добре, защото всички гости са долу и чакат с нетърпение появата ти !
- Така и трябнва да бъде ! - Засмя се весело момичето, което приличаше повече на ангел, отколкото на момиче, ''носещо товара на крехките 15 години''.
- Е .........да слизаме !- Заяви развеселено Пегасъс, като се усмихна мило, когато тя го хвана под ръка и двмата се запътиха към огромната зала.


'' Значи ......това е! Това дете те прави по- малко боклук, отколкото си! -Колко жалко, че ще и се наложи, единствено заради теб, да изживее това, което брат ми в момента!''
Това минаваше през главата на Сето Каиба, който бе успял да проникне в претруфеният замък на Пегасъс, почти незабележимо, като изключим разбира се двамата охранители, който ги сполетя нещастие.
Пегасъс беше успял да отвлече малкият му брат Мокуба, заради когото Сето бе готов да обърне света с краката надолу, бе успял също да се съюзи с Големите пет, с който бе успял да го изхвърли от играта..........за кратко.
Сега компанията и брат му имаха нужда от него. Големите пет се разпореждаха както искат с Кайба Корп и бяха пратили по петите му глупави наемни убийци, но той лесно можеше да ги избегне, просто ако внимаваше.
Големите пет, заедно с Пегасъс се тревожеха от това да не би да развали идилията им, коята бяха успели да постигнат, за сметка на брат му.
Разбира се, Кайба мислеше рационално и плана му беше безпогрешен, единствено Роланд му бе останал верен, но това му беше достатъчно.
Плана ....беше прост и се въртеше най- вече около напереното дете, което за момент го бе накарало да усмихне.
Беше толкова добра в лавирането, че за момент му се прииска да чуе какво произнасяха перфектните й устни.Отговаряше на всички гости с еднаква любезност, а момчетата я гледаха с отворени усти, сякаш не бяха виждали момиче. Тя беше играч..........и Сето го усети веднага.
Не му бе ясно на колко години е, защото късата й рокля и гримът я правеха да изглежда по -зряла, но въпреки това бе убеден че е все още хлапе.
Беше красиво дете и си личеше, изключително ясно, че обича да върти другите на пръста си.
Сето смръщи вежди, когато видя искрящите от желание погледи на доста по-възрасни мъже, които спокойно можеха да и бъдат бащи.Това го отврати и му се стори ужасно грозно и гнусно.
Тя беше дете, а те мъже имащи .....деца както и съпруги и въпреки това, гледаха момичето, а перверзните им желания личаха в очите им.
По нищо не личеше, че е хлапе обаче, а глупавият Пегасъс я гледаше в устата, като останалите и се смееше на всяко острумие, което Принцесата подхвърляше.
Сето беше притаен в сенките, там където можеше да види, но не и да го видят.
Младият мъж чакаше знак от Роланд, който беше облечен като сервитьор с задачата да отвлече вниманието за да може в точният момент Сето да стигне до хлапето и да изкара акъла на превъзнасящият се по нея Пегасъс.
''Зъб за зъб, око за око !'' - Помисли си гневно Каиба.
Нямаше значение какво трябва да направи, това момиче беше ключа към връщането на брат му, а за компанията и сам щеше да се погрижи.
Ако той имаше нещо, което Пегасъс искаше ......... особено, ако нещото бе 15 годишната му дъщеря красавица, която изглежда имаше рожден ден, то тогава щеше да бъде принуден да върне Мокуба, жив и здрав без да му мисли много.

Сето видя Роланд, който носеше табла, на която бяха наредени чаши пълни с шапанско, и вървеше точно към момичето, което се приготвяше да среже тортата.
Беше толкова безгрижна и весела.......
Лицето и светеше.......беше дете и това пролича от начина по който й личеше вълнението.
Роланд го погледна като кимна веднъж с което му подсказа да тръгва.

Кара беше принцеса и го знаеше. Чувстваше се толкова великолепно, че бе готова да понесе всички лиги, течащи от устите на момчета и дори на мъжете в залата.
Беше красива - знаеше го! Това и даваше власт над всеки и всичко което си пожелаеше, и най- приятната част беше, че хората бяха готови да и го дадат, още преди да го е поискала.
Тя се усмихна на всички и смело хвана ножа, за да разреже тортата, а между временно всички да се насладят на плавните и движения с които ги омайваше.
Тогава се случи нещо, което не бе предвидила и за което дори не се бе замисляла........
Един мъж опря пистолет в главата на баща й, които паникьосано погледна към нея.
В този момент, ножа от ръката й се озова в нечия друга и тя усети как полита назад към някой.
Студеният нож се опря в нежната кожа на врата й смразявайки до преди минути кипящата й кръвта .
Не можеше да мръдне, защото някой бе обвил кръста и с ръка и силно я притискаше, а и ножа я ужясяваше и спираше какъвто и да е опит за бягство от нейна страна.
Тя преглътна с усилие и с насълзени очи погледна към баща си, които не смееше да мръдне, заради оръжието, което един от сервитьорите бе опрял в главата му.
Хората се разпищяха, но един изтрел в тавана ги накара да се усмирят и да замръзнат на място.
- Не мърдай и няма да те нараня . - Прошепна непознатият в ухото й, карайки я да потрепери от страх.
- Кара .......- започна баща й който изведнъж се беше усмихнал .......- Този човек не може да приеме това че пропиля всичко което имаше !- Не се плаши от него съкровище, няма да направи нищо !- Самоуверено завърши той, но Кара не бе на същото мнение.
Струваше й се, че този мъж изобщо не си играеше.
- Мислиш че се шегувам ли Пегасъс? - Твърдо каза мъжът зад нея и Кара усети как захвата му става по силен, а ножа още по близо до кожата й.
- Какво искаш ? -Подигравателно запита Пегасъс.
- Къде е брат ми ?
- Не знам за какво говориш?! - Невинно каза Пегасъс, който не беше достатъчно луд, за да признае пред всички тези хора, че държи братът на Сето Кайба, като по този начин го обезсилва докато превзема компанията му.Какво щяха да си помислят те? Разбира се че Сето Кайба, не може да приеме че не е президент на Кайба Корп и сега е полудял и прави сцени. Нищо повече от това че именно той е престъпника нямаше да мине през ограничените им мозъци и това напълно го улесняваше.
Разбира се Пегасъс не бе предположил, че Кайба е толкова луд, за да влезе в добре охраняваният му замък, но какво пък, щеше да направи шоу.
Тогава обаче Кайба беше направил нещо, което Пегасъс не бе очаквал.
Той прокара съвсем леко ножа по нежната кожа на дъщеря му и от врата и се спусна малка браздичка кръв.
- Ще я убия ! - Изсъска с леден тон Той и погледна с изкрящи от гняв очи към шашналият се Пегасъс.
- Татко ! - Едва произнесе Кара, която усети как краката и се подкосяват от ужас и болка, неща които никога не беше изпитвала.
- Не мога да направя това, което искаш от мен...........- Отчаяно извика Пегасъс и с тревога погледна към бледата си дъщеря. - Това което искаш .....не е при мен !
- Имаш три дни, за да върнеш брат ми........жив и здрав ! - Кълна се, че момичето ще умре, ако нещо му се случи ! - В гласът му се четеше заплашителна решителност, която всички в залата с ужас успяха да установят.
- Няма да се измъкнеш ! - Изкрещя Пегасъс, отчаян от това което знаеше че ще чуе.
- Имам нея ! - Иронично подметна Сето, и дръпна момичето, което едва стоеше на крака към себе си. - Дали според теб .....няма да се измъкна !
- Кара ! - Извика Пегасъс.
- Три дни .......или кълна се малката ти красива дъщеричка, ще научи всичко лошо, а аз лично ще и бъда учител!
Охраната ги наобиколи и стоеше в готовност, но Пегасъс махна с ръка и ги накара да свалят оръжията.
- Пуснете ги ! - Процеди през зъби мъжът и стисна ръце в юмруци.
- Мъдро. - Каза отекчено Сето и спокойно прошепна на момичето :
- Кара ли е името ти ?
Момичето закима енергично, понеже това беше единственото нещо което скованото й от ужас тяло бе способно да направи.
- Добре Кара .. .. - Почти меко прошепна в ухото й той, като отпусна малко хватката си. - Ако бъдеш послушна и не правиш никакви опити да се измъкнеш, няма да те нараня. - Разбираш ли ме ? - Спокойно я попита той, опасявайки се че хлапето е прекалено уплашено.
- Върви по дяволите ! - Беше отговорът, който го накара да се подсмихне.'' Дръзка'' - Отбеляза мислено той, като тихо се засмя до ухото й, като предполагаше че това ще я ужаси още повече.
- Чудесно, значи се разбрахме ! - Истински развеселен от смелоста й каза Сето и я дръпна назад, като даде знак на Роланд да зареже Пегасъс и да го последва.

[tOnNsSi]

Е страхотно начало,когато можеш пусни още

[tOnNsSi]

Днес ще пуснеш ли още,моля те че направо полудявам

[Angel]

- Пусни ме веднага !
Кара крещеше и се опъваше постояно, въпреки че веднага си падна по синеокият млад мъж, който изглеждаше достатъчно голям за да и бъде големият, голям брат.
Кара се отскубна от ръцете му и побягна, но се удари в гърдите на Роланд, който едвам я понасяше.
- Къде отиваш хлапе ? - Запита я раздразнено той, като стисна китките й болезнено силно.
- Ау ! Говедо ! - Извика гневно момичето и стисна очи, но преди да се усети вече лежеше върху гърба на синеокият мъж, който я носеше.
- Пусни ме ! - Извика обидено Кара и цялата пламна от срам, че е в такова некомфортно положение.
- Веднага ! Заповядвам ти ! - Отсече и заудря по гърба на мъжа с малките с юмручета.
- Роланд ! - Отвори вратата ! - Заповяда Сето, като не сметна за нужно да й обръща внимание, когато вече бяха в затънтената му вила в гората, в която щяха да прекарат малко време.
Роланд полушно изпълни нарежданията на Кайба, като отвори врата и отсъпи на шефа си да влезе, зедно с прекалено шумният си товар, който не преставаше да крещи и да се бори.
Цяло чудо беше, че я бяха напъхали в колата и успяха да избягат.
- Пусни ме, иначе...........
Младият мъж я пусна рязко да се стовари на пода, като дори не се обърна за да види дали е оживяла.
- Дали някой ни е проследил ? - Обърна се той към Роланд, който искара пистолета си и го постави на масата, поглеждайки многозначително към момичето, което изведнъж беше притихнало и гледаше уплашено към оръжието.
- Баща ми ще те хване и когато го направи, ще ти покаже на какво е способен! - Извика самоуверено русокоската и с това свое изречени предизвика вниманието на мъжа. Сето рязко се извъртя към нея, като само с две крачки стигна до нея и я изправи, като опъна красивата й руса коса, която някога беше на прическа.
- Не искам да чувам гласа ти ! - Заплашитено изсъска в уплашеното й лице той, като я пусна рязко и тя отново се стовари на пода.
- Върви по- дяволите ! - Най- после успя да му отговори, но вече беше твърде късно.
Кара усещаше, че туко що този нещастник строши гордостта й на парченца и сега от нея и достойнството й не бе останало нищо.
Тя изгледа злобно Роланд, който доволно се подсмихваше на унижението й .
Кайба не й обърна никакво внимани и успешно игнорира шумното й дишане, като се обърна към Роланд.
- Излез навън ......- Той разтри слепоочията си, за да претъпи силната болка, която разкъсваше главата му. - .....трябва да патролираме ! - Най- после успя да каже . - Ще се сменяме на три часа, защото някой трябва да остане с момичето! - Гласът му звучеше толкова студен и безразличен, че Кара веднага се вбеси на безразличието му, сякаш туко що не беше съсипал живота й .
- Да ! Така ще е най -разумно. - Изморено каза Роланд, но изведнъж очите му пресветнаха и той се захили, с една доста позната на Кара усмивка. - Не съм светец обаче ! - Очите му застинаха върху голите й бедра, които се бяха открили, когато беше тупнала на земята.
За първи път Сето се обърна, за я погледне и това не беше безопаснен поглед.
Очите му обходиха цялото и тяло и Кара светкавично дръпна роклята си надолу, като се сви като бито кученце в ъгъла, сякаш той всеки един момент ще й налети.
Сето се подсмихна и се обърна към Роланд.
- Дръж си го в гащите! Поне за сега ! - Смехът на двамата мъже огласи стаята й Кара потръпна от отвратителните му думи, също така и от естесвеният му смях, който при други обстоятелства щеше да й бъде приятен.
- Излизам ! - Каза през смях Роланд, като грабна оръжието от масата и се запъти към врата. Преди да излезе погледна към свилата се Кара и й намигна.
Кара потръпна от отвращение и обви раменете си с ръце, като се загледа в гърба на мъжа, който също извади своето оръжие и го постави на масата.
''Мога да го взема !'' - помисли си Кара, като започна да крои планове за това, как точно да стигне до оръжието.
- Ставай, Кара ! - Леденостуденият му глас я изтръгна от мислите й и тя погледна към него, като за секунди не можа да реагира.
Той се беше подпрял на масата, със скръстени ръце и я гледаше право в очите, сякаш я преценяваше.
Кара се приплъзна по стената, като бавно се изправи и застана без да отделя гърба си от нея.
- На колко години си ? - Гласът му беше станал по- мек, но очите му все още я изследваха като забележителност, от някой мозей.
Кара съвсем се обърка от въпроса и примигна глупаво насреща му, като отново долепи гръп на стената, сякаш тя беше нейното убежище.
- Петнайсет ! - Най- после успя да измънка тя, като се учуди, когато чу собственият си глас да звучи толкова неуверено. Тя винаги беше уверена и никога не се срамуваше, от който и да е мъж.
Бе свикнала да контактува с тях, но този, който сега стоеше пред нея и се стореше доста по -различен и объркващ.
- Не изглеждаш на толкова. - Спокойно промълви Сето, като спусна поглед по бялата й рокя, която беше намачкана и измъчена, точно колкото беше и Кара.
- Лична карта ли искаш ? - Извика раздразнено тя и го изгледа възможно най- лошо.
Той се подсмихна и бавно тръгна към нея, като не отделяше поглед от лицето й, което взе да пребледнява все повече с всяка негова крачка.
- Татко .....- Изплака тя, но не успя да довърши, когато синеокият мъж внимателно извади медальона, който беше навътре в деколтето й .
Кара пламна от срам, когато усети топлата му ръка да докосва кожата й, но когато съумя да погледне лицето му, откри че на него изобщо не му беше направило впечатление, че я е докоснал, толкова интимно.
Лицето му изглеждаше съвсем спокойно, а в очите му се четеше любопитство и единственото нещо, което в момента го интересуваше бе медальона на врата й.
Кара се дръпна назад и медальона се изплъзна от ръката му, като го накара да вдигне очите си към нея и да я погледне учудено.
- Моля да не ме докосвате отново ! -Заяви решително тя, като пренебрегна бурният му смях, който беше най- подигравателният, който беше чувала.
- Мислиш, че ме привличаш ? -Запита през смях Кайба, като повдигна въпросително вежди и погледна в несигорно шарещите й очи.
- Не ме докосвайте повече ! - Извика засрамено тя и пренебрегна, смеха му, който все повече и повече я караше да се чувства глупва.
А Кара.......тя никога не се бе чувствала, толкова нещастна, глупава и слаба.
Никой не се държеше така с нея ! Всички я харесваха.........тя беше красива и всички и се възхищаваха, но той .........не вижадше ли лицето й !
- Тръгвай ! - Каза Сето, като понечи да дръпне ръката й, но тя упорито я сложи зад гърба си, като прецеди през зъби :
- Мога и сама !
- Както желаеш ! - Безразлично подметна той и й посочи с ръка накъде да върви.
Кара вдигна главата си възможно най- високо и тръгна по- малкото коридорче, което водеше до една врата. Кара се спря пред нея, като се видя принудена да го изчака.
- Чакаш някой да ти отвори за да влезеш ли ? - Изронично подхвърли той, като застана зад нея и погледна замисленото й лице, по което този път нямаше и следа от гняв, нещо което не бе очаквал.
- Просто не знаех ........- Тя замълча за момент, като отвърза черната панделка, която държеше кръста й и роклята се разля по крехката й фигора, карайки я да се изгуби съвсем. - .....не знаех дали тук трябва да влзяза. - Довърши тя и смело влезе в стаята.
Младият мъж задържа врата, която тя се опита да тресне под носа му и влезе вътре, като се подсмихна на изненадата, която се беше изписала на лицето й, щом се беше обърнала.
- Тук ли ще спиш ? - Попита тихо тя, а очите и отново започнаха да шарят навсякъде.
- Да ! - Отсече Кайба, като се тръсна, слагайки ръце зад главата си.
- Но тук ....- Кара заекна и обходи с пръст стаята. - ....няма друго легло !
- Ще легнеш до мен, за съм сигорен че няма да мръднеш ! - Гласът му беше суров, и той умишлено натъртваше на всяка дума.
- Но аз......
- Не мисля да те докосвам ! - Той се подсмихна.- Нали го уточнихме, преди малко .
Кара го изгледа невярващо , страните и пламнаха от срама, който я караше да изпитва вече за трети път.
- Ще си легнеш доброволно или да те завържа за леглото ? - Докато и говореше, и то доста сериозно, той постави оръжието си на нощното шкафче, а това веднага прикова вниманието й.
Кара стигна до леглото, като стъпваше шумно, за да изкара инати си на пода, а не върху главата му.
- Не мога да спа с тази рокля ! - Запротестира момичето, като скръсти ръце и го изгледа настоятелно.
- Сега ще спиш така ! Утре ще ти намеря нещо по- подходящо ! - Сряза я грубо Сето, като погледна празната страна на леглото, предопреждавайки я да легне и да спре да протестира.
Кара изсумтя презрително, но нямаше какво да направи освен да се премири с положението.
Тя дръпна одеалото и се напъха в леглото, като се стегна за да задържи тялото си възможно най- далеч от неговото. Това беше доста трудно, защото леглото беше направено само за един човек и за да не го допира и се наложи да стои на ръба, напрягайки всяко свое мускулче.
Колкото повече стоеше така, толкова повече се схващаше, а болката започваше да става непоносима.
Можеше да усети спокойното му дишане, но бе убедена че той не спи.
Мислите й се въртяха около пистолета на нощното шкафче и около шанса, който и предоствяше.
Кара реши, че е по- добре да използва създалото се положението, отколкото да се прави на глупачка.
Тя се отпусна, като дори се обърна към него, преструвайки се че спи.Гушна се в него, знаейки добре, че никой не би останал безразличен.
Кара се опита да диша равномерно и да задържи очите си така, защото усещаше че той се взира в лицето й и всеки момент, можеше да разкрие измамта й.
Кара се молеше, да не чуе лудо биещото й сърце, което препускаше в гърдите й.
След секунда усети как той легна по- спокойно и спря да я наблюдава. Кара доби кураж и се притисна още повече в него, като стисна ризата му уж на сън.Кара можеше да усети как тялото му се напряга все повече и повече и се молеше да прибара пистолета достатъчно бързо и да го насочи срещу него.
Трябваше да го направи бързо, сега докато го беше разсеяла и объркала. Йогата определено трябваше да и помогне.
Изведнъж тя се претъркули върху него, като хвана пистолета и го опря в челото му .
- Би ли станала от мен ? - Съвсем спокойно промълви Сето, но я гледаше достатъчно гневно, за да я накара да потрепери.
- Искам да ме заведеж у дома ! Иначе ще те убия !
Ръцете и трепериха, а тялото и се беше стегнало от напрежение и най- вече от неудобната стойка.
- Сериозно . - Той хвана ръката й и я насочи право в сърцето си .- Гледай да не пропуснеш, защото ако оцелея ще се молиш да те убия !
Очите на Кара се разшириха и преди да направи каквото и да е се озова прикована към леглото, безпомощно лежаща под него, а пистолета, единствената и надежда.......беше захвърлен на пода.
- Ауууууууу! - Безпомощмо изплака тя, но мрънкането и веднага секна, когато той се наведе и прошепна в ухото й .
- Следващият път, пробвай да отъркваш мекото си телце в някой друг! - Защото кълна се .....не приличаш на петнайсет годишна !

[tOnNsSi]

E кога ще има още,а може би и тази вечер

[tOnNsSi]

Скоро ще има ли главичка по това фикче

[tOnNsSi]

Искам да питам Сето на колко години е,защото никъде не е казано

[Angel]

Ами .........не съм се замисляла 25 да кажем ! Добре ли е ?
Е змам че е малка, но в това е смисала, той да я научи да порасне де, не на друго

[tOnNsSi]

а кога ще имаме нова главичка

[Angel]

Хлапето го гледаше с разширени от ужас очи, сякаш още малко и щеше да заплаче.
За Бога, толкова беше досадна и повърхностна!
Нима не беше разбрала, че той знаеше за пистолета, още преди да посегне да го вземе.
Какво можеше да се очаква от една глезла, която през живота си не се беше напрягала за абсолютно нищо!
''Ама че глупаво дете!'' - Помисли си Сето, а думичката ''дете'' го накара да се стане от леглото, по възможно най- бързият начин.
Как можа да каже нещо такова на едно дете, което едва ли някога...
''Стига де, би трябвало да е правила секс !'' - Замисли се Сето, като се опита да успокои изпитващото му вина съзнание.
Тя не бе дете! Каиба беше сигорна, че е изпечена лъжкиня.
По красивото лице на момичето, започнаха да се стичат сълзи.
Тя се сви на леглото и заплака с глас.
Сето се смръщи. Плачът й се забиваше в главата му, която и без това обещаваше да се пръсне.
- Не.......- промърмори той, като въздъхна тежко. - .......не плачи Кира!
- Кара ! - Измрънка тя, като продължи да плаче и то по най - неестественият начин.
- Да, да ...Кара . - Промърмори младият мъж и разтри слепоочията си, които пулсираха бясно.- Спри да плачеш!
- Мразя те ! - Изплака тя, като грабна часовника от нощното шкафче и го запрати в негова посока.
Младият мъж, улови ловко часовника още във въздоха и повдигна въпросително вежди.
- Можеше да ме удариш ?
- Това беше целта, идиот ! - Извика Тя, като стана от леглото и се запъти към него с войнствена походка.
Той остана на мястото си, като не можа да прикрие усмивката си, когато хлапето се опита да го зашлеви. Сето хвана ръката й и я погледна строго, сякаш щеше да й се скара, така както правеха бащите.
- Престъпник ! - Изсъска в лицето му тя и започна да се дърпа.
Русата й коса беше разрошена, гримът й размазан, а очите подпухнали от плач.
Той се пренуди да я обърне с гръб към себе си, за да я прехване през кръста и да я озъпти.
- Ще ме изнасилиш ! - Изпалака изтерично малката, като започна да мята крака във въздоха.
- Млъкни по дяволите ! - Гласът му, който имаше онзи спечифичен мъжки тембър, който няма начин да не слушаш с удоволствие, се извиси над нейният, като прекрати глупавата й изтерия.
Тя спря да се мята и той я пусна на земята, но не освободи кръста й. Кара осъзна че е плътно допряна до гърдите му и това я накара да се изчерви.
- Ще получиш удър ..... -започна тя, като говореше едва, понеже бе изморена от борбата. - ....много си изнервен!
- Господи, не мога да повярвам Кира, че си такова нагло хлапе ! - Изумено измърмори Сето, като я пусна и седна на стола, подпирайки глава на ръката си. Болката щеше да го довърши, ако не тя, то младата дама пред него със сигорност щеше.
- Кара ! -Поправи го тя, като седна на пода , кръстосвайки крака.
Той отвори очи й я погледна, беше рошаво, зацапано, уплашено и невино дете.
- Защо ме гледаш така ? - Тихичко попита тя, като насочи изразителните си очи към емблемата на колана му.
- Искаш ли да се изкъпеш .......Кара ? - Зададе въпроса си Сето, без да обръща внимание на нейният.
- Ей ........- Весело избърбори момичето, а в очите й пламнаха щастливи пламъчета. - ....най - после го запомни!
- През цялото време го знаех. - Спокойно промълви Каиба, а на устните му изгря една тайнствена усмивка.
- А защо искаше да ме накараш да ти се сърдя ? - Запита съвсем невино тя.
Думите на дете, несвързани, глупави .......и някак сладникаво невинни, заляха Сето Каиба, като студен душ.
- Защото съм престъпник ! - Нервно промърмори той, а сините му очи пробягнаха през замисленото й лице.
- Познавам те. - Несигорно започна тя, а страните й планаха.
- Поласкан съм ! - Подигра се той, като се изправи и тръгна към нея.
Сето застана пред хлапето, като й подаде ръка за да се изправи.
- Кайба Корп ! - Промърмори Кара, като пое ръката му и го остави да я вдигне.
Той не отговори. Лицето му остана напълно непроницаемо и Кара остана разочарована от това, че не може да разбере какви мисли се въртят в главата му.
- Ще се къпеш ли ?
- Ще ме насилиш ли ?
Той наведе уморено глава, като се усмихна криво.
- Ще ми оставиш лош спомен за цял живот ! - Промърмори тя, а изтерията отново започна да се долавя в коприненият й глас.
- Не бих те наранил............- Той отвори устата си, за да каже нещо, но се отказа и просто й посочи банята.
- Но ти каза........ - Опита се да започне Кара, но той я сряза с един леденостуден поглед.
- Добре, млъквам ! - Ама си много раздранителен да знаеш !
- Ти имаш ли копче ? - Леко раздразнено промърмори Сето, докато й подаваше халат и дрехи.
- Какво копче? - Попита тя, а на лицето й изгря невина усмивка.
- За спиране, ей такова ! - Той и тръсна дрехите и я изгледа лошо.
- Aми ......- засмя се Тя, като се приви на две .
Смехът й ...... беше звънлив, безгрижен ....детски.
Той изтръпна, а устните му потръпнаха гневно.
Детският поглед, усмивка, смях - излъчват невинност !
Беше му по лесно, когато я приемаше за обиграна уличница, която по някаква грешка на природата беше едва на петнайсет години, но сега...... Сега беше различно! Много различно!
Тя не беше уличница, поне за сега.... може би ако останеше в света, на парите й похотливите мъже, като него щеше да стане, но все още не беше....
- Кара, не се смей повече! - Твърдо каза Сето, като хвана брадичката й и я накара да го погледне.
Момичето се сконфузи и понечи да се отдръпне, но той махна ръката си и тя остана на място.
- Защо ? - Изчурулика и се повдигна на горе, за да погледне от близо тъмно сините му очи.
- Не харесвам смеха ти. - Промълви той, а гласът му звучеше странно несигорен. Очите му проследиха нейните, които го изучаваха с неприкрит интерес.
- Сето Кайба ! - Развълнувано извика Кара, като плесна с ръце все едно бе открила нов Континент.
Той се начумери и я изгледа, така все едно беше извънземна.
- Виждала съм те !
Гласът и беше прекалено силен, а това веднага усили болката в главата му.
- Не викай ! - Изръмжа Той, като бавно затвори очи, но след по -малко от секунда ги отвори. -Просто не викай. -Малко по- меко промълви, като се отпусна на стола и отново подпря главата си с ръка, опитвайки се да спред болката.
- Извинявай ! - Отчаяно извика Тя, но веднага сложи ръка пред нежните си бледорозови устни. - Извинявай....- Прошепна и отново седна на пода срещу него.
- Какво си ме зяпнала, досадно момиче ! - Раздразнено измърмори Сето, като свъси вежди.
- По телевизията! - Отново прошепна Кара, като потупа с пръст устните си. - Там съм те виждала .
- Добре. - Примирено въздъхна той, молейки се да се измори и да млъкне.
- Но защо баща ми ......
- Ако не влезеш в банята веднага ....... - Започна гневно Сето, прекъсвайки бъртвежите й, които в момента наистина нямаше сили да слуша.
- Трябва да идеш на терапия. - Прошепна тихичко Кара, като премигна невино, срещу строгото му лице.
- Каква терапия, Кара. - Спокойно попита Сето, като забарабани с пръсти по коляното си.
- Терапия, която ще ти помогне да овладееш гнева си !- Малката повдигна крехките си рамене нагоре и му се усмихна мило.
Младият мъж я гледаше като поразен. Не можеше да каже нищо, защото вероятно нямаше да е подходящо за детцките й уши.
- Ще вляза да се изкъпя! - Заключи Кара, като се изправи пъргаво.- Изглеждаш зле, трябва да си починеш! - Тя размаха малкото си пръсче пред лицето му, а той продължаваше да стои като статуя и да преценя колко още може да понесе. - Казвам ти, вредиш си на здравето ! - Избърбори малката и се скри зад вратата на банята.

[tOnNsSi]

E това момиче направо ще го накара да си проскубе косата Та кога ще има още,защото тази главичка не ми стига

[Angel]

Когато мога обещавам да пусна

[Angel]

Болеше го главата, а заедно с нея и цялото тяло.
Искаше да се отпусне върху леглото и да затвори очи, забравяйки за всичко, което му бе дошло до главата.
'' Три дни Пегасъс! Три дни!''
Помисли си Сето, като облегна глава назад и притвори очи.
Вратата на банята се чу и след малко Кара влезе в стаята.
Сето отвори очи и я погледна.
Носеше дългата нощница, която беше напъхал в ръцете й. Беше й много голяма, но именно това бе предназначението й.
Косата й беше мокра и се спускаше по раменете й.
По лицето й вече не беше изрисувано и Каиба най- после можеше да каже, че малката е петнайсет.
Защо тогава не спираше да мисли за това, което му се щеше да направи?
- Готова съм ! - Изчурулика Кара, като го откъсна от мислите му.
- Беше време. - Уморено заговори Той. - След час и половина. - Добави и я погледна строго.
- Какво да направя ? - Малката сви рамене и се усмихна невино.
- Лягай си. - Изкомандва я Сето, като пренебрегна любопитните й очи, който отново започнаха да го изучават.
- В леглто ли ? - Тихичко попита Кара, веднага щом се сети, че ако отново тръгне да говори високо, той ще й се скара.
- Къде другаде ?
Малката погледна към леглото, а после към Сето.
- Какво ? - Отегчено попита той.
- Ти ........ - заекна Кара, а страните й веднага пламнаха.
- Не. - Отговори той, като се усмихна развеселен от срамът, който се изписваше на лицето й .
Малката веднага легна в леглото, като се сгуши в меките одеала и затвори очи.
Може би утре щеше да се събуди в собствената си стая и всичко щеше да бъде наред.

Силен гръм разцепи небесата и от тях рукнаха едри капки дъжд.
Кара рязко отвори очи и потрепери, когато една светкавица освети тъмната стая.
Беше я страх. Мразеше да вали и да гърми толкова силно, сякаш света ще се срути.
Тя се ослуша като малък уплашен заек, като придърпа одеалото още по - нагоре към себе си.
Очите й започнаха трескаво да обхождат белият таван на стаята, а сенките, който бяха на дърветата отвън, зловещо се размърдаха.
Дъждат биеше силно по покрива на къщата, създавайки усещането, че още малко и ще пробие стените и ще попие вътре.
Поредната гръмотевица раздра небето и Кара подскочи, като се поисправи на леглото, опитайки гръб на дървената му облегалка.
- Хей! - Подвикна Кара към спящият Сето, на който явно не му правеше впечатление дъжда навън.
- Какво искаш ?
Кара въздъхна облекчено, когато чу съненият му глас, който звучеше доста кисело и раздразнено.
- Ела при мен на леглото. - Прошепна тя, като подскочи, когато навън се присветна.
- Защо ? - Измърмори той, като си пое шумно въздух.
- Страх ме е ..... ама много.
Сето се усмихна и стана от фотьойла, като се запъти от леглото.
- От бурята ли те е страх, Кара ? - Спокойно попита Той, докато лягаше в леглото.
- Да. - Прошепна малката като подскочи отново, когато навън се чу поредният гръм.
Сето се засмя като поклати глава и се загледа в притесненото й лице, което беше осветено от светкавиците навън.
Кара започна да се намества по- близо до него, докато не се сгуши плътно, забравила напълно за притесненията си.
Отначало Сето се скова, понеже до сега гледаше да не се доближава до момичето, но после тялото му се отпусна и той обхвана кръста й с ръка и я привлече към себе си.
Кара доволно се сгуши, но не спря да подскача при всяко едно пригърмяване.
- Спри да подскачаш! - Раздразнено промърмори той, а малката усети топлият му дъх по врата си.
- Не мога. -Честно отговори тя, като се надигна съвсем леко, за да се озоват лице в лице.
Сето се наведе към нея, като постоя за малко за да провери дали тя няма да се отдръпне. Момичето обаче не се отдръпна, а стоеше вренчило поглед в устните му.
- Целуни ме. -Прошепна тя.
Цялото му тялото се напрегна. Това момиче, щеше да го прати в Ада!

[tOnNsSi]

Тази беше върха,кога ще има още

[Angel]

Сето я погледна, а на лицето му се изписа една весела усмивка.
- Искаш да те целуна ?
Кара пламна, но енергично заклати глава потвърждавайки думите му.
- Къде? - Прошепна близо до устните й той, като се усмихна отново на смайването, което се изписа на лицето й.
- По ......устните. - Задъхано прошепна Кара, като спря да стиска одеалото и го остави да се плъзне по раменете й .
Сето проследи как одеалото се плъзна бавно, откривайки момичето, но не напълно понеже то носеше широката нощница.
-Все още ....
- Защо така изведъж? - Попита той, а когато я погледна видя огромната доза страх, който се беше изписал в очите й.
- Искам да се пребера вкъщи! - Проплака Кара, а очите й се напълниха със сълзи.
- А ....а....а. .. -засмя се Каиба, но смеха му беше на светлини години от веселието. - Разбирам. - Той кимна и проката пръста си по врата й съвсем бавно, наслаждавайки се накъсаното й дишане.
- Какво разбираш ? - Запита Кара и се дръпна назад, за да може да избегне докосванията му.
- Искаш да се пазарим, а ? - Подигравателно започна той, като я огледа предизвикателно, сякаш пред него не стоеше момиче, а пърче месо.
- Възможно ли е ?
- Ще ми позволиш да те докосвам и целувам, където си искам! - Дръзко заяви Сето, като й се усмихна нагло и предизвикателно.
- Няма! - Възмутено заяви госпожичката като го изгледа със разширени от ужас очи.
- Ти го поиска!
- Говорех само за една целувка, а не за ...за ... - Кара съвсем се обърка, а страните й се оцветиха в червено.
- За секс? - Сето едва се сдържаше да не се разсмее, когато малката премигна насреща му, все едно не схващаше за какво става въпрос.
- Аха. - Накрая измърмори.
- Много си страна! - Измърмори той, като се обърна настрани като я изгнорира напълно.
- Не! Аз искам да се махна от тук ! - Извика гнвено момичето, като нацупи устни и впи очите си в гърба му.
- И за това си готова на всичко ? - Отегчено промълви той, без да се обръща.
- Не! - Провлачи тя и отново подскочи, когато навън се чу поредният гръм. - Щях да изтърпя една целувка ! - Промърмори и легна на своята част от леглото, като също му обърна гръб.
- Не мисля че щеше да ти се налага да я търпиш! - Тя усети топлият му дъх да гали пламналата й буза. - Нямаше да искаш да свърши!
Сърцето й заби като лудо, но тя не го погледна, макар че усещаше очите му върху лицето си.
След малко той се отдмести и легна далеч от нея, за което Кара му беше безкрайно благодарна.
Мислите в главата й обаче продължаваха да я измъчват. Защо за Бога, му беше казала да я целуне ! Да не би да откачаше !

Младият мъж сепнато отвори очи, след един от обичайните кошмари.
Премигна объркано срещу навлизащата в стаята мека слънчева светлина.Не можеше да фокусира нищо и никой. Спеше му се толкова, че затвори очи и започна да се унася наново.
Изведнъж през главата му мина ясната като бял ден мисъл, че не усеща момичето.Това го накара веднага да прогони съня и да се обърне за да провери.
Нямаше я ! Дясната половина на леглото беше празна.
- По дяволите ! - Изсъска Сето като се претърколи през легото, грабвайки пистолета и излетя през открехнатата врата на стаята.
- Аз те мислех за голям идиот ! - Звънкият и смях долетя от кухнята и Каиба най- после съумя да се успокои.
- Само те занасях, хлапе !
''Роланд!'' - Помисли си гневно Сето блъсна вратата на кухнята.
Кара стоеше до печката и .....правеше омлет.
Беше вързала песъчно русата си коса на опшка и носеше престилка за да предпази бялата си блуза.
- Добро утро! - Поздрави го малката като му се усмихна топло и му посочи празният стол срещу Роланд.
Сето присви очи като остана прав за секунда, опитвайки се да прецени, какво е намислила фурията за днес.
- Какво става тук? - Сето се обърна към захилилият се Роланд, който едва не се заля с кафето, когато острият поглед на Шефа му го проряза като наострена кама.
- Закусваме ! - Спокойно отвърна Кара, като вдигна тигана и се обърна с лице към Сето. - Ти искаш ли?
Младият мъж се подсмихна, когато я видя толкова съсредоточена в това да изсипе омлета в паницата.
- Ще оживея ли след закуската ? - Подигравателно започна той като дръпна стола и седна.
- Много си забавен! - Промърмори Тя и му сервира леко прегорялата закуска.
Сето я заоглежда, въртейки чинията от всички страни.
- Аз щях да я направя много по -зле ! - Промълви Роланд като повдигна рамене и се зае да си хапва.
- Чай или кафе ? - Запита момичето като повдигна едната си вежда на горе.
- Кафе. - Промълви Сето като се чудеше от къде точно да започне.
- Така си и знаех. - Измърмори Кара сипвайки една голяма чаша кафе.
- Защо е това ? - Изведнъж попита Сето като посочи масата.
- Кое? - Невино премигна Кара като му сервира кафето.
- Закуската, кафето .....доброто ти държание .
- Няма да спечеля нищо, ако се държа зле, нали ?
- Вероятно нямаше. -Потвърди младият мъж като я проследи с поглед, докато сядаше на стола до него. - Но няма да постигнеш и нищо, ако се правиш на ангелче. -Добави и погледна притихналият Роланд.
- Опитваш се да се заядеш с мен ли ....... - тя се поколеба за миг и на сладкото й лице се изписа несигорност. - ....Каиба!
- Не се опитвам, правя го ! - Подсмихна се той като я дръпна за ръката карайки я да стане от стола. - Искам те в стаята!
- Ще полудея там, чуваш ли ! - Извика в лицето му Кара като се отскубна от железният му захват. - Какво толкова направих, че да се държиш като ........
- Задник. - Допълни Сето като демонстрира арогантното си поведение, когато изхвърли паницата в мивката. - Ти ангелче .......- започна той и заплашително тръгна към нея. - ....ти никога нищо не правиш! - Ти си толкова добро, умно и мило хлапе !
- Млъкни! - Промълви Кара като обгърна раменете си с ръце, а в очите й започнаха да блестят сълзи.
- Момичето на татко, нали ? - Подигравателният му смях я накара да потрепери от гняв.
- Млъкни ! - Извика по -силно като излетя през вратата затръшвайки я зад гърба си.

[tOnNsSi]

Как исках да я целуне Та днес си чакам още

[Angel]

Сето отвори вратата на спалнята и моментално се отдръпна, когато към него полетя една керамична ваза, която се разби на пода точно до краката му.
- Следващият път ........ще оцеля ! - Задъхано промълви малката като вирна брадичка и го изгледа победоносно.
- Може ли да спреш да трошил личната ми собственост? - Иронично подметна той, като затвори вратата и тръгна към нея.
Кара се огледа и първото нещо, което грабна погледа й беше чаша с вода.
- Да не си посмяла! - Изръмжа Сето, когато проследи погледа й.
- Само гледай !- Просъска малката като посегна към чашата, но той беше много по -бърз от нея и спря ръката й преди да е направила каквото да е .
Кара го погледна разгневено и дръпна ръката си, но вместо да се освободи както очакваше, се озова на леглото затисната от тялото му.
- Кучи син ! - Изпъшка малката и замахна в опит да го удари. Сето хвана ръцете й и ги закова от двете страни на главата й като присви очи предопредително.
- Знаеш ли ....... - Започна той . - .......толкова си досадна, че съм съгласен да те върна на татенцето ти, само и само да не те видя никога повече !- На лицето му изгря арогантна усмивка, която накара момичето да потрепери от гняв.
- Знаеш ли ......- изимитира го Кара като духна един кичур от русата си коса, който и пречеше да го фокусира. - ......ти си най- некъдърният похитител на планетата Земя !
- Нима ? - Той повдигна вежди и се подсмихна.
Косата й беше разпиляна по белите чаршафи, а устните й леко разтворени. Дишаше тежко и го гледаше толкова лошо, че му се прииска да ......
Сето я притисна силно до себе си и целуна устните й.
Кара замръзна от изненада и се опита да го изблъска от себе си, опита се да се съпротивлява, но съпротивата й беше безполезна.
Той обаче я подчини на волята си като я накара да го приеме в устата си и дори да почувства наслада от нежеланата целувка.
Изведнъж се отдръпна и Кара рязко отвори очи.
- Върви по дяволите ! - Изкрещя малката веднага щом видя самодоволната усмивка, която се беше изписала на лицето му.
- Така правят кадърните похитители, Кара ! - Иронично подметна той като понечи да стане от нея, но тя направи нещо, което той не беше предвидил.
Малката се стрелна и обви ръка около врата му като го превлече към себе си и му върна целувката и то достойно.
- Така правят похитените ! - Задъхано промълви тя като се измъкна от ръцете му и излетя през вратата.
- Имаш лош навик .......- промълви Сето като облиза устните си, които имаха нейният вкус. - ........да ми бягаш !

[tOnNsSi]

Иха от кога чаках тази целувка Още,още

[Angel]

Пак тази проклета, пронизваща болка. Главата му отново напираше да се пръсне и на всичкото отгоре, макар и в кухнята чуваше ласкавите думи на Кара, който го караха да се изнервя до краен предел.
- Ще я убия ! - Въздъхна Сето като погледна Роланд, който кимна в знак на съгласия, понеже малката не бе спряла да вика от час.
- Не беше добра идея да я заключваш. - Измърмори Роланд като извади една цигара и я запали, подавайки и на Сето, който присви замислено очи.
Младият мъж запали цигарата си и дръпна, издиша дима и кимна към Роладн с думите:
- Трябваше да я вържа за леглото.
Роланд се засмя весело и отпи от кафето си.
- Пегасъс е на корицатра на всички списания и весници! Копелето печели от това, че дъщеря му е отвлечена ! - В гласът на Роланд ясно личеше отвращението и гнева, който изпитваше.
- Тя не е дете .......- заяви Сето. - ....Тя е дяволско изчадие!
- Може и така да е, но Шефе ........- Роланд замълча.
- Какво ? - Сето въпросително повдигна вежди, а изражението му беше от типа : ''Внимавай много какво ще кажеш!''
- Страхува се, а ние не се държим много добре с нея. - Роланд се загледа в ръба на масата, усещайки острият поглед на Каиба върху лицето си.
- Да. - Съгласи се Сето като стана и тръгна към стаята, където беше заключена Кара.
Извади ключовете за вратата и бързо я отключи, като направи недоволна физиономия, когато истеричният глас на Кара го заля.
- Гаден кучи син ! Да ме затовриш ..........- Тя млъкна изведнъж и се втренчи в него.
Сето се спря пред вратата и присви преценяващо очи.
Какво беше станало сега? Трябваше ли да се приготви за новите изблици на детската й нахалност.
- Ти пушиш ? - Изумено промълви Кара като се загледа в цигарата, която стоеше между устните му.
Сето премигна изненадано. Това момиче не беше наред.
Викаше, тръшкаше се и се лигавеше, но изведнъж стана сериозна само, защото е против цигарите.
- Ти си луда. - Лаконично промълви Сето като я погледна с насмешка.
- А, Ти ще хванеш рак !- Гневно изръмжа момичето като пъргаво стигна до него и преди да в успял да направи каквото й да е издърпа цигарата от устните му и я загаси право на пода.
Сето наблюдаваше наглоста й хладнокръвно. Вътрешно броеше от сто и едно и наобратно, но външно изглеждаше спокоен, плашещо спокоен.
- Някой ден ще ми благодариш ! - Изчурулика малката като леко повдигна крехките си рамене и му се усмихна сладко.
- Това .......- гневно измърмори той като хвана ръката й и я повлече към кухнята. - .....никога няма да се случи.
- Ау .......боли! - Измрънка театрално Тя, когато той буквално я тръсна на един стол, който беше точно срещу захилилият се Роланд.
- Доволен ли си ? - Обърна се към него Сето. - Мил съм .... с нея! - Посочи момичето, което му се оплези и запали нова цигара като я изгледа победоностно.
Роланд се захихика, когато Кара сбръчи челце, а безпомощността и се изписа ясно върху красивото й лице.
- Какво пък ? - Измърмори Тя като грабна кутията цигари, но беше спряна от Сето, който не и позволи да запали.
- Това няма да стане !- Отсече той.
- Живота си е мой !- Гневно измърмори Кара, като се протегна отново за кутията.Сето я подаде на Роланд, който си умираше от смях.
- Живота ти, глупава нахалнице е мой ! - Гневно измърмори Сето. - Докато си тук, никакви цигари и алкохол ! Когато отново си при татенцето, ако искаш изяж кутията!
- Неандерталец ! - Извика Кара ядосано.
- Това от училище ли го знаеш ? - Подигра й се Той.

[tOnNsSi]

Тва с цигарите,беше върха В най-скоро време пусни още

[Sponsored content]