Любов или Война-

Angel Нед Авг 30, 2009 7:56 pm

ПРОЛОГ «

Сето Кайба погледна през прозореца на огромната си компания.
Видът му бе мрачен, както обикновено, но този път имаше и нещо друго,
Той очакваше нещо, и изглеждаше така, сякаш се бе готвил дълго за него.
Сините му очи седяха втренчени в пътя, а погледът му стана още по - остър, когато пред Кайба Корп, спря такси.
От него слезе млада жена, облечена с къса бяла рокля, която нежно обгръщаше стройната й фигура.
Красотата й не бе точно класически тип. Високи скули, чипо носле и плътни, червени устни. Беше доста интересна красавица. Определено интерсна, и някак резервирана.
Притежаваше, рядко срещано, невинно, детско излъчване и сладникава за вкусът му усмивка.
Да...
Сето Кайба много добре си спомняше тази усмивка...
Тереза Кайба, сладката, малка дъщеричка на Гузабуро Кайба.
Не се бе променила изобщо, като се изключеше , че сега видимо привличаше мъжкото внимание върху себе си.
Кожата й беше все така снежнобяла, създаваща усещането, че може да бъде наранена от едно необмислено докосване.
Очите й тъмносини, точно като неговите, гледаха все така арогантно.
Красивата и тъмнокестенява коса, която придобиваше червен отблясък на слънце, бе стегната на кок, който нагло разкриваше нежното й лице.
Сето се върна назад в спомените си.
Спомни си, че когато Гозабуро бе принуден да осинови него и Мокуба, му се наложи за първи път да се срещне с малката вещица. Странно ... тя бе все така сладка и все така забранена.
Спомняше си ясно тази първа среща, както и цялото си минало, което не можеше да изтрие.
Мокуба се бе скрил зад гърба му, а той гордо се бе изправил пред Гузабуро. Изискваха се усилия. Не смелост, а чиста глупост. Беше победил. Значи всичко, което го бе довело до тази победа, бе правилно. Тогава видя Тереза. Момичето на татко! Намрази я ! Тя нямаше правото да се държи с него така добре, когато имаше всичко и не се бе потрудила за да го получи. Тогава не му трябваше жалката мислостиня на принцесата, а сега също не му бе необходима.
От тогава до сега, Сето бе научил много неприятни уроци, и на повечето го беше научил скъпия му Баща.
''Каква ирония!'' - Помисли си Сето, като се подсмихна мрачновато.
Той беше научил от Гозабуро всичко, което му бе нужно да се справи с малката му дъщеричка, всичко, което му бе нужно да се справи с когото и да е!
Сето знаеше, за какво бе дошла малката натрапница, но тя щеше да има проблем с постигането на целта си.
'' Елате, госпожице Тереза! Нямам търпение да се запознаем!''
Нещата се бяха променили!
Сега Сето имаше всичко, а Тереза нищо!
Кайба щеше да се погрижи това да остане така.
Мъжът се махна от прозореца и раздразнително седна на стола си, готов да се срещне с малкия си привлекателен проблем.
[i]