YOU BELONG WITH ME ( yu gi oh )

[Angel]

1* ЛИНИЯ ХОУП

САУНДРАК : http://www.vbox7.com/play:c8d205ad



Специaлно за теb ЛЕМИ КАЙ, понеже си се зарибила по Кайба

Отново закъснявах и определено беше за Математика.
Как да обясниш на учителите, които не те обичат много, че си бил на купон?
Невъзможно!
Имах ужасен махмурлук, вунях на алкохол и женски парфюм и бях спал точно половин час !
Отворих вратата на кабинета и премигнах срещу силната слънчева светлина, която идваше от големите прозорци срещу мен.
- А, Господин Кайба ! - Ироничният тон на мис Андерсън ме накара да извадя най - чаровната си усмивка. - Трябва да ви вържа червен конец, за това, че днес благоволихте да дойдете !
Имам чувство, че не ме харесва ?
- Не благодаря! - Невино подхвърлих аз. - Няма да ми се връзва с униформата!
Класа се засмя на глупостите ми, а аз се подпрях на стената.
Не, че искам да се правя на готин! Просто не мога да стоя на краката си !
- На това униформа ли му викате ? - Запита ме тя, като се усмихна похотливо насреща ми.
Е, маце ако беше с десет години по -млада !
Започнах да се оглеждам, сякаш не знаех, че вратовръзката ми е разхлабена, че нямам сако, а панталоните ми са толкова изслути, че след секунди ще се свлекат на пода.
- Нова мода! - Повдигнах небрежно рамене като и се усмихнах подкупващо.
Учителката се усмихна весело на острумието ми и ми направи знак да си седна.
Запътих се към първото място, което се изпречи пред погледа ми, но някой ме дръпна за ръката.
Беше Ребека !
Руса, висока, много слаба и глуповата.
- Седни до мен ! - Прошепна тихо тя и ме изгледа предизвикателно.
А, да! Падаше си по мен още от ...... май не си спомням от кога точно.
Погледнах към мястото където си бях намислил да седна, з а да видя кой ще има честта да ми е партньор по чин!
Всички я мислиха за странна и обичаха да й се подиграват.
Тя обаче винаги им отговаряше с усмивка и по този начин си спечели място в ума ми като умницата, която определено не тича след мен.
Имаше дълга тъмнокестенява коса, която винаги носеше вързана на опашка.
Не носеше грим! Като казвам не носеше, имам предвид, че наистина не носеше!
Като се има предвид, че когато целунех някоя съученичка по - бузата, ми ставаше лошо от фон тапета й ( фон дьо тен), това момиче определено беше страно.
Както винаги носеше дълга старомодна рокля, която определено обираше смеха.
Не знам! Подиграваха й се, аз й се подигравах, но тя сякаш не се интересуваше!
Не й пукаше, а на мен ми се искаше поне малко да приличам на нея !
Бяхме заедно в детската градина, после в основното училище........
Страното беше, че я помнех, макар че не исках да си призная.
Името й беше Лин ( Линия) Хоуп.
Усмихнах се сладко на Ребека, която се нацупи, когато седнах до страното момиче.
Сложих си тъмните очила и слушалките за да послушам музика, докато тъпият урок свърши.
- Сето Кайба!
Тя произнесе името ми така, сякаш бяхме първи приятели и всеки ден си говорехме.
Обърнах се към нея , като я изгледах недуомяващо.
- Какво ? - Гласът ми беше груб, но това не свали лъчезарната усмивка от лицето й.
- Свали си слушалките няма да разбереш нищо от урока.
Гласът и беше тих, но невероятно мелодичен и уверен.
Втренчих се в нея. Сериозно ли говореше или сънувах ?
- Какво?
Тя издърпа едната ми слушалка и без да се притеснява прошепна в ухото ми повторно абсурдните си думи.
- Свали си слушалките няма да разбереш нищо от урока.
Звънеца би и всички започнаха да викат, да говорят и да се смеят.
Дочух гласът на най- добрият си приятел Юги, който ме викаше, но не можех да откъсна очите си от нея.
Лин ми се усмихна и грабна учебниците си.
Спокойно усмихваща се мина през гледащите я на кръв момичета и напусна кабинета.Да, напусна го, но цял ден не напусна главата ми!
Бяхме заедно в градината, в основното!Сядаше винаги на първата редица, винаги от ляво............ но не знаех нищо повече от това !

[tOnNsSi]

Леле,изобщо не мога да си представя Кайба по този начин,но ще бъде интересно да го видя Още,още

[Angel]

2* Грешка

САУНДТРАК : http://vbox7.com/play:384446d6


Добре ! Да кажем, че съм малко безотговорен.
Добре де, добре ! Много съм безотговорен.
Нямам си не най - малка представа, какво имаме следващият час.
Не нося учебници, сещате се ....развалят имиджа. Никога не съм бил зубър! Под достойнството ми е, а и е под моят коефицент на интелигентност.
Единственото нещо, което може да ми послужи за ....за писане, е тетрадката в задният ми джоб.
Юги е в същото положение, така че не мога да очаквам нищо от него.
Баща ми ще превърти........ На кого му пука !
- Сериозно ли не знаеш в кой кабинет сме ! - Измърморих назидателно към Юги, който отваряше разбитото си жълто шкафче, от което паднаха една камара боклуци. Премигнах срещу порно списанията и старите бирени котии.
- Ще го намерим! - Спокойно отбеляза той, като се захили като истински идиот.
Стоях облегнат на нечие шкафче и се мръщех срещу приятелят си, който има най- странната прическа на света, когато някой ме потупа.
- Какво? - Изръмжах без да се обръщам.Бях махморлия, бях на даскало, приятелката ми ми се сърдеше и мамка му, нямах си на идея, в кой шибан кабинет да се паркирам. Без това никой от по нисшите нямаше да посмее да ме потупа пак, ако си искаше главата на мястото.
Аз и Юги бяхме във футболният отбор. Да, точно така ! Бяхме мега яки на фона на всички останали, така че, кой щеше да си позволи да нарушава спокойствието на капитана, който носеше победа след победа на ''Синеоките дракони''.
Досадника ме потупа отново. Ама тези деца нямат никави обноски !!!
Извъртях се рязко с най- страшната физиономия, която успях да изиграя в момента и тъкмо да си отварям устата, когато очите ми фокосираха, не кой да е, а самата принцеса на девствениците - Линия Хоуп.
Тя стоеше невъзмутимо срещу мен, сякаш очакваше да и се извиня за нещо.
- Какво искаш монахиню ? - Подиграватено започна Юки като затръшна вратата на шкафчето си и се облегна лениво на него.
Момичето се усмихна. Той й се подиграваше, а тя се усмихваше. Ама наистина, не беше наред, което ми напомня да стоя далеч от мащехата си, защото след липосукция е в доста кофти настроение.
- Искам да помоля папата, да се отмести от шкафчето ми! - Тя замълча и ме погледна весело. Разбира се предполагам как съм изглеждал. Сто процента като злобно, отегчено същество с присвити очи и смръщена физономия. Още едно странно нещо! На девственицата не и пукаше ! Не и пукаше от мен ! Добре, това вече засегна егото ми!
- Трябва да си намериш някой да те изчука! - Заяви Юги като ме хвана и ме дръпна нанякъде с думите :
- Тая е много нагла, братле ! Кой ще иска акъл от мацка!
Обърнах се назад и срещнах очите й, който ме гледаха втренчено, сякаш преценяваха реакцията ми. Извърнах се рязко към Юги. Не ме интересуваше какво си мисли, за мен! Аз бях капитан на футболният отбор, най- желаното и известно момче в училещ, а тя чудачката, която никой не харесва!


- Ще го направиш ли, муклю?
Юги се изсмя весело и целуна Дара, едно от многото му гаджета.
Бяхме на старият изоставен път, който носеше страховитото име ''Завоите на Дявола''.
Джоуи Уилър беше русокосо момче идващо от провинцията, което си нямаше на идея какви копелета бяхме.
Бяхме се събрали Аз, Юги, Тристан, Дара, Дюк, Мири и Анджела.
Мири, беше мое гадже, но в последно време не се разбирахме много.
Беше руса, дългокрака и правеше страхотно свирки. Харесвах я, но тя не искаше да излизаме с други. Съжалявам скъпа, но не мога само с теб! Мисля, че това обяснение не и се понрави, но въпреки това се мъкне с мен и бандата.
Анджела беше гадже на Дюк, а той гадже на всички първокурснички. Е, момчето знаеше как да се оправя!
Всички бяхме тук с колите си!
Моят джип БМВ Х5, засенчваше глупавият шавролет на Дюк да не говорим за ферарито на Юги, което бе претърпяло изключителни проишествия.
Тристан беше скромен, не беше с кола, защото отказваше да подлагаме момчето на изпитанието.
Търсехме забавление! Той щеше да се състезава с мен, на максимална скорост по ''Завоите на Дявола''.
Бях много добър, а той беше мухлю, дори нямаше кола, затова Дюк му даде шавролета си.
Какво мога да кажа, освен че беше адски опасно, а аз бях адски нахъсан и добър.
Щях да побъркам копелето ! Щеше да се насере в гащите ! Никога повече нямаше да погледне кола.
Карал съм по ''Завоите на Дявола'' хиляди пъти, а това момче, беше толкова бледо, че от сега искаше да повръща.
Лъжехме го, че ако успее ще бъде част от нас!
Наивник ...........

[tOnNsSi]

Тази Линия да ли ще мине оттам Ох моля те поне кажи кога ще има още,щото много ми харесва

[Angel]

Джипа летеше през ‘’Завоите на Дявола’’ като същинска стрела. Бях напълно спокоен, но се съмнявах момчето, което караше успоредно с мен, да се чувства по същият начин.
Още преди да се качи в колата беше блед и изглеждаше толкова уплашен, че за малко да обявя таиммаунт и да го пусна да си ходи, защото не ми се искаше да го гледам как се напикава или още по – лошо, как повръща, но в крайна сметка, мъжката глупост, а и желанието да бъде един от нас го беше победило разума му и той се бе качил, а сега едва удържаше колата по стръмните завои. Беше тъмно и нито аз, нито той можехме да видим каквото и да е било. Разчитахме единсвтено на светлината на фаровете си, молейки се някой товарен камион да не ни изненада на следващият завой.
Адреналина отдавана се бе вмъкнал във вените ми като необходима отрова, без която не ставаш за нищо. Усещах пулса си, чах в гърлото, а от време на време стисках конволсвино кормилото, сякаш от моята сила, задвижваше колата и ако не я прилагах, щеше да спре. Песента, която звучеше в колата ми изобщо не ми хареса, защото нямаше нищо общо с музиката, която слушах! Навярно диска беше на Mири, която често се ровеше във вещите ми! Все си мисли, че има друго момиче, че и изневерявам и бла бла бла ....
Свърши ли живота ти? Искаш ли да умреш ?
Песента зазвуча в главата ми толкова странно, сякаш някой ми говореше от стериото. Да си призная това ме напрегна доста, но тръснах глава и овеличих скороста, сякаш за да се противопоставя на текста й, да й покажа че не ми пука !
Всъщност се страхуваш от смърта, приведстваш я, защото не умееш да рискуваш! Живеш в мрака! Осъден си да умреш !
Болеста ти има причина, причината е живота .....
Откого искаш да избягаш ? Чудиш ли се защо мразиш ?
Изведнъж момчето ме задмина. Какво ми ставаше по дяволите, бях разконцентриран от някаква си песен! Натиснах бясно гаста и изспсувах звучно. Колите ни се изравниха и аз го бутнах леко, колкто да го ужяся и разваля концентрацията, която бе придобил, докато аз се мотаех, слушайки някакви глушпости! Исках още ! Исках да го накарам да се блъсне ! Нещо странно ме завладя, нещо изпълни тялото ми като огнена вълна от гняв и омраза! Блъснах го, но този път силно, чувайки как гумите на колата му изръмжаха нещастно. – Умри, скапано копеле ! – Чух собственият си глас, но зловещият привкус на думите ми, не ме кара да се ужася, а напротив надъха ме, обсеби ме ! Беше велико! Аз държах в ръцете си живота на някой и можех да разполагам с него ! Настъпих гаста на един от завоите избутвайки колата на момчето. Усмихнах се весело, но това трая само първите две секунди преди да погледна в огледалото за задно виждане, което откри пред очите ми това, което бях направил . Колата се беше забила в някакво дърво и пушеше ужасно, което ми подсказа, че забавлението е било до тук.Натиснах рязко спирачки, а гумките изкърцаха грозно раздирайки нощната тишина.
– Мака му! – Извиках като ударих главата си в кормилото.
Защо го направишх ? Нещата не трябваше да стигат до там ! Беше просто игра, просто забавление ! Изкочих от колата и се затичах към момчето, знаейки че не мога да го оставя така, достатъчно неприятноти бях забъркал тази нощ.
Отворих с услилие заялата втрата и се опитах да дишам, докато неприятният мирис, който идваше от пушешщата кола раздразни ноздрите ми.
– Хей! Добре ли си ? – Попитах притеснено, когато поизправих момчето, чиято глава бе паднала на кормилото. През цялото ми тяло премина гореща вълна, когато видях кръвта, която се стичаше от главата ми. Мамка му! Не трябваше да става така!
Дръпнбах се рязко и се запътих към колата си, все някой щеше да го намери, нямаше аз да отговарям за това, че е некъдърен идиот.Собствената ми съвест ми изкрещя да спра и аз глупака се заковах на посредата на пътя. Обърнах се и направих няколко крачки към лежащото в колата момче, което беше в безсъзнание. Може би имаше сътресение, може би беше зле ........ Трябваше да направя нещо и то веднага! Затичах се и когато стигнах до колата усетих някаква светлина да шари по лицето ми.
– Каквото стана, по дяволите ? – Чух гласа на Юги, който ме накара да въздъхна от облекчение. Зави ми се свят. Когато адредналина се отдръпне от вените ти и на негово място остане само гадната помия, която ти забърква ужаса обикновено става така.
- Блъснахме се ! – Казах. – Слизай от колата й ми помогни!Трябва да го закараме в болница !
– Луд ли си ? – Гласът на приятелият ми, който беше изтакан от напрежение забуча в ушите ми. – Забарви! Качавй се и да се махаме!
- Не! – Отсякох и прихванах момчето, като го измъкнах навън оставяйки го на мокрият асфалт на пътя. – Помогни ми, хайде! – Подканих го.
Юги слезе от колата бъзро, но се закова от звука, от който и аз се препарирах. Сирени. Полицейки. Наближаваха.
– Мамка му, куки! – извика той като стигна до мен и ме улови за раката , като ме задърпа. – Да се махаме, защото ако ни хванат сме свършени братле! – Мога да кажа, че беше много убедителен, затова се качих в колата и си дадох гас.
Оставихме момчето да лежи там, но това не означаве, че на следващият ден в училище покритото му с кръв лице не ме измъчваше.
Докато си седях отделен от приятелите си на сивата маса за обяд и ровех в боламача, който наричаха храна чух един познат глас, който ме накара да се сепна.
– Чух, че е дошъл в съзнание.
Повдигнах леко глава и срещнах кафявите очи на Линия Хоуп, които светеха приятеслки към мен. Явно бе не само луда, но и нахална и учевидно не схаващаше намеците, които й правех, отностно това да стой на километри от мен.
Беше притиснала до гърдите си една дебела книга с кожена корица, а на рамото й висеше семплата и бежава чанта от времето на прабаба ми.
– Трябва ли да ме е грижа? – Измърморих невъзпитано и отново се заех с това, което правех преди тя да се домъкне и да ме прекъсне.
Мога да кажа, че ровенето в храната е нещо ...интересно, стига да му хванеш цаката!
– Незнам. – Тихо промълви Линия и най- нахалано седна на стола срещу мен.
Наклоних се заговорнически към нея и прошепнах насмешливо. - Разваляш ми имиджа.
Всички започмаха да ни гледат и да я обсъждат за това, че се е усмелила да говори с някой, който според тях беше много повече от нея. Тя също се наведе леко през масата, без да обръща внимание на ироничното ми изказване, и прошепна близо до лицето ми :
- Мисля, че те интересува, това дали момчето е добре, или защо ще се опитваш да го спасиш?- Не беше ли по – лесно да го зарежеш?
Изтръпнах и светкавино станах от стола.Тя ме гледаше с своя спокоен поглед на светица, а аз не разбирах откъде по дяволите знаеше, за това, което знаехме само в бандата.
– Ти си луда? – Изсъсках гневно и станах да си вървя обръщайки и гръб.
– А ти си объркан! – Провикна се тя. – Объркан си и не знаеш, на къде да поемеш !

[tOnNsSi]

Момиче върна се най-накрая Днес ще пуснеш ли още Плийс

[Sponsored content]